Майн Рид - Ямайски марони

Но свидният спомен не ободрява дълго младежкото сърце. Той беше твърде крехък, за да издържи изпитанията на времето. Ден след ден до момъка достигаха слухове за веселите пиршества в Гостоприемната планина. Нарочно му разказваха за задоволството на братовчедката му Кейт от обществото на новия й обожател Смиджи,

От коварните вести бавно и болезнено гаснеше слабата надежда, която бе покълнала в Хърбъртовата душа.

Обстоятелствата, с които случайността сега обкръжи госта, можеха да направят неговите съжаления по-малко мъчителни. Макар братовчедка му да нехаеше за него, той нямаше основание да се счита за изоставен. До него почти непрекъснато се въртеше друга красавица с рядък чар, която го обсаждаше със своите омайни усмивки.

Ако тези усмивки се бяха насочили към него само един ден по-рано, преди ликът на Кейт Воуан да се отпечати в сърцето му, той навярно щеше да се поддаде по-лесно на тяхната съблазън. А, от друга страна, ако подозираше как неговият образ е завладял сърцето на Кейт, той би се съпротивявал положително по-мъжки на примамките на сирената, която го изкушаваше.

Ала сърцата на влюбените не са стъклени предмети и при все че понякога приличат на огледала, които отразяват едни и същи образи, много често под влиянието на неблагоприятни условия огледалата се обръщат гърбом едно към друго и насочват отразените образи навътре към глъбините на сърцето.

В подобна безизходица се бе озовало и Хърбъртовото сърце. И няма нищо чудно, че не беше леко да се анализира то.

Но и Кейт не остана в неведение за външните събития. Новините достигаха до нея чрез прислужницата й Йола. От нея тя узна, че Хърбърт се намира наблизо и че е щастлив. Вместо да я зарадва, вестта я наскърби, защото девойката дочу, че братовчед й е прещастлив. Странно, че подобно известие можеше да бъде повод за печал!

В състояние твърде близко до Хърбъртовото беше и сърцето на братовчедка му, макар че нейното можеше да се анализира по-лесно. То чисто и просто изгаряше от пламъка на първата девическа любов. Пред него се бяха вестили едновременно два лика, и двата в разцвета на своята младежка мъжественост, единият — знатен благородник, другият — клет скитник.

Първият имаше преимуществото, че го бяха представили по-рано, а вторият даже не бе удостоен с подобна чест. Ала не винаги печели по-облагодетелствуваният. Не всякога, който пръв потегли в едно надбягване, пръв и завършва. Сърцето на младата креолка разгъна своята девствена първа страница, но на нея се отбеляза не образът на оня, който се яви по-рано.

Не е необходимо да се описват в подробности тревогите, които последваха: надежди и страхове, тъмни съмнения денем и нощем, измамни блянове и мечти. Няма човек, който да не ги е изживял при първата любов; малцина не са изпитали това пъстро редуване на вълнения.

Що се отнася до знатния Смиджи, той не беше винаги на един ум. И него го смущаваха редуващи се надежди и страхове. Първите все пак преобладаваха, и най-често той чувствуваше в душата си гордата увереност на покорител. Често франтът повтаряше победоносно пред прислужника си Томс малко самохвалното послание на Цезар: „Veni, vidi, vici!“ „Дойдох, видях, победих!“.

Взаимната омраза между плантатора и чифликчията водеше началото си още от първото им запознанство. Бе я предизвикала една разправия във връзка с покупко-продажбата на роби и винаги се явяваха поводи, които не я оставяха да заглъхне напълно, най-вече откак евреинът купи Щастливата долина и стана непосредствен съсед — а по богатство и съперник на собственика на Гостоприемната планина.

Враждебността, която двамата изпитваха един към друг, приличаше на антипатия. Само в много редки случаи и винаги съвсем сдържано тя избиваше навън. Всеки един знаеше така положително, че другият го ненавижда, като че всекидневно тази омраза се изповядваше явно.

Неприязнеността им ту се засилваше, ту отслабваше според обстоятелствата; случваше се да стигне до проста нелюбезност, ала никога не угасваше.

По едно време към ненавистта на кустоса спрямо израилтянския му съсед се примеси друго чувство — чувството на смътен страх. То се беше появило, след като магьосникът Чакра бе осъден на смърт. Породили го бяха някои недомлъвки от страна на евреина във връзка с тази потресна случка, които бяха достигнали до ушите на г. Воуан.

Макар и да липсваха причини, които да засилят безпокойството на плантатора, изникна друг повод, който разгоря недружелюбността му. Закрилата, която неговият съсед даде на отблъснатия му племенник, беше предизвикателство, което нараняваше болезнено кустоса. Сведенията или слуховете, които постоянно идваха до него, така го дразнеха, че омразата му към евреина се засили повече от всякога. Сега плантаторът беше готов да подари цяла дузина бурета от своя най-добър нерафиниран захарен сироп на всекиго, който би го улеснил да унижи ненавистния чифликчия.