Майн Рид - Ямайски марони

Именно в този мъчителен час случайността му даде в ръцете средството, за което той мечтаеше, при това с такава изгода, че вместо да се лиши от дузина бъчви захар, той можеше да очаква да сложи по всяка вероятност много по-голяма печалба в джоба си.

Събитието се случи един ден, преди Смиджи да пропадне в сухото дърво. Кустосът седеше сам в павилиона с пура от местен тютюн в уста и разучаваше съдържанието на „черния кодекс“, едно любимо и наложително за него занимание, понеже се бе домогнал до отличието да бъде главен съдия на окръга. Неочаквано в павилиона се мярна сянката на г. Тръсти.

— Какво има, г. Тръсти?

— Един човек иска да говори с ваша милост.

— За какво?

— Не зная — отвърна пестеливият на думи управител. — Не казва. Твърди, че е важно и може да го съобщи само на вас.

— Що за човек е? Негър или бял?

— Ни едното, ни другото. Светъл мулат. Виждал съм го нейде по-рано. Той е един от мароните, които се заселиха горе по Трелоунийските възвишения. Нарича се Кюбина.

— Аха — развълнува се леко кустосът, когато чу името. — Кюбина? Кюбина? Слушал съм това име. Май че съм го виждал… отдалеч. Млад човек, нали?

— Съвсем млад, ако и да разправят, че бил капитан на четата.

— Какво може да иска от мене тоя марон? — прошепна на себе си г. Воуан. — Да не би да води някакъв беглец?

— Не — отговори управителят. — Благодарение на това, че ваша милост се отнася толкова добре с робите, напоследък, откак се махна оня стар подстрекател Чакра, никой не е бягал.

— Благодарение на вас, че вие се държите така добре, г. Тръсти — върна плантаторът ласкателството на управителя си, не без проява на неспокойно възбуждение при спомена за Чакра. — Значи нищо подобно, мислите? — избърза да добави господарят, сякаш за да смени темата.

— Не, ваша милост. Невъзможно. По моя списък нямаме бегълци — увери Тръсти с тържествуващ глас.

— Слава богу, радвам се — потри ръце от задоволство кустосът. — Тогава момъкът иде, предполагам, да се посъветва с мене в качеството ми на съдия. По някоя разправия навярно. Тия марони постоянно имат ежби с някои от плантаторите. Чудя се срещу кого ще е дошъл да се оплаква?

— Предполагам, че мога да ви го кажа — добави управителят, който явно знаеше малко повече от онова, което бе съобщил, защото обичаше прикритите неща. — Ако ваша милост ми разреши да правя догадки, ще допусна, че работата се отнася до нашия съсед от Щастливата долина.

— Какво! Евреина?

— Да, знатния господин Джейкъб Джесурън.

— Така ли смятате, Тръсти? — запита сериозно г. Воуан с поглед на благодарност. — Каза ли нещо младежът?

— Не — отвърна управителят. — Нищо не каза. Но преди ден или два дочух да става реч за един беглец, когото мароните уловили, един роб, собственост на евреина. Изглежда, че отказват да му го предадат.

— Кой ви го съобщи?

— Хм! Точно казано — никой. Да си призная, не ми го съобщиха, а го подслушах съвсем случайно. Един от трелуонийските марони, един снажен мъжага, който ни спохожда от време на време заради Черната Бет, й разказваше нещо. Минавах покрай Бетината колиба и ги чух да се разправят.

— Отказват да му го предадат! И защо отказват?

— Не мога да ви кажа, ваша милост. Само горното долових от приказките им.

— Значи ти смяташ, че момъкът иде във връзка с тая разпра.

— Допускам, ваша милост. Той обаче мълчи и не успях да изкопча и думичка от него. Настоява да ви види.

— Добре тогава, доведете го. Може и тук. И слушайте, Тръсти, намерете Черната Бет и измъкнете, каквото смогнете, От нея. Случаят е интересен. За да откажат мароните да върнат един беглец, трябва да има някаква причина. Може би мулатът ще ни осветли по въпроса, но, тъй или иначе, подирете Бет. Можете да и обещаете нова рокля или каквото пожелаете. Доведете ми начаса младежа! Готов съм да го приема.

Господин Тръсти се поклони и се запъти към работилниците, където бе оставил марона, а кустосът с тържествено изражение на лицето зачака да се яви посетителят. — Бих дал добри пари — заговори плантаторът на себе си, — само да узная, че старият разбойник се е скарай е тия марони. Не бих се изненадал — добави той в радостно очакване. — Не бих се учудил. Те много не го обичат, особено откак взе на служба при себе си испанците. Кой знае с какви тъмни сделки се занимава той напоследък. От ден на ден става по-важен и никой не може да каже откъде натрупа богатството си. Дано тоя марон ми разкрие нето и ако е срещу Джесурън, ще му дам възможност да не премълчава нищо. А, ей го, иде. Я виж, бива си го! Гледай кой бил момъкът, за когото дъщеря ми задява Йола! Не се учудвам, че фулахката е хлътнала по него, но трябва да внимавам да се не подиграе с нея. Тия марони са опасни съблазнители сред жените от плантациите и Йола, макар и принцеса или не в родината си… принцеса, ха-ха! Както и да е, момичето не е обикновена негърка! Не бих допуснал тоя марон да я прелъсти Ще му натрия носа, тъкмо ми е паднал в ръцете. Но очаквам, че сега е тръгнал по друга работа.