Майн Рид - Ямайски марони

И понеже нямаше голяма разлика в общественото положение на средите, в които се движеха и двамата, не беше изключено те да се срещнат отново, но на по-равна нога отпреди.

Справедливостта налага да се признае, че Хърбърт Воуан посрещаше своя празен разкошен живот повече с изненада, отколкото с благодарност. Щедрото великодушие на евреина криеше нещо тайнствено, което твърде озадачаваше момъка. Как следваше да си обясни той подобно мило гостоприемство?

Дни наред, откак Хърбърт Воуан направи Щастливата долина свой дом, нещата се движеха достатъчно гладко за повърхностния наблюдател. Леките дрязги, които прозираха от време на време, се изглаждаха успешно и младият англичанин, неподозиращ никакви зли помисли, макар и в недоумение от оказваното гостоприемство, не виждаше нищо необикновено в обстоятелствата, които го обкръжаваха. Ако беше по-малко тачен гост на своя израилтянски домакин, той навярно би бил по-проницателен и придирчив. Но една арабска пословица гласи, че не е човешко да се хули конят, който ни е спасил от беда и опасност. А източният човек не се различава от западния си събрат. Благородното сърце на момъка беше твърде човешко, за да одумва моста, през който той бе преминал, за да се спаси от брега на отчаянието, където съдбата го бе изхвърлила.

И да изпитваше някакви съмнения относно почтеността на своя покровител, младият англичанин ги пазеше грижливо за себе си, без да възнамерява да се откаже от своята самостоятелност и достойнство, когато види по-нататъшния облик на някак си необяснимата любезност, на която той бе предмет.

Не само евреинът домакин беше внимателен към своя гост. Неговата дъщеря, както Хърбърт забеляза отдавна, проявяваше същата ласкавост, и то с много повече миловидност. Действително между другите промени, които настъпиха в Щастливата долина, и духът на прелестната Джудит се преобрази поразително. Макар от време на време нейният надменен и властен характер да се проявяваше, сега най-често тя изпадаше в сантиментално настроение, което неведнъж се превръщаше в униние. Понякога се случваше да пламне в нея старата ненавист. Тогава извивката на ноздрите се свиваше от презрение и тъмните израилтянски очи искряха със зловещ блясък.

За щастие тези загрозяващи изблици, подобни на торнадото от родния й край, бяха редки, защото пред нея рядко се произнасяше името, което ги предизвикваше: Кейт Воуан.

Омразата на Джесуръновата дъщеря към младата креолка се беше породила от съперничество. И двете се славеха като красавици. Безделните ергени от града ги съпоставяха често и спореха на коя от двете се пада първенството. Тези сравнения и препирни достигаха до ушите на еврейката и за нейно огорчение не винаги решенията бяха в нейна полза. Оттам произлизаше и озлобението й.

Досега Джудит изпитваше само завист и като отмяташе назад глава с леко присвити ноздри, отминаваше неприятната тема. Напоследък обаче едно чувство, по-силно от завистта, почна да се проявява и споменеше ли се — колкото и случайно и непреднамерено да се случеше — името на Кейт Воуан, очите на еврейката светваха от пламъка на ревността, устните й потрепваха, сякаш мълвяха клетви, и девойката, която само преди миг наподобяваше същински ангел, добиваше изведнъж сатанински вид.

Би могло да се предполага, че присъствието на братовчеда на Кейт ще укроти тези необуздани пориви. Ала то, напротив, ги разгаряше, защото Джесуръновата дъщеря се отдаваше на подобни пристъпи именно пред Хърбърт, и когато той изтървеше някоя блага дума за братовчедка си — да бъдем справедливи, той никога не се изразяваше неблагоприятно за нея, — прекрасната еврейка не издаваше своята горест, само със знаци, а се нахвърляше с язвителни нападки. Тогава до момъка стигаха странни разкрития. От тях той узна за първи път, че Кейт Воуан, неговата чаровна братовчедка, е дъщеря на квартеронка робиня.

По същия начин той можа да си разтълкува двойното име на „малката Куошеба“, което креолката не беше в състояние да си обясни сама, и разбра оплакването, което тя чистосърдечно беше направила, че се чувствува откъсната и без приятелки.

Хърбърт не обръщаше голямо внимание на злословията, но избягваше да отрича или да противоречи. Напълно незапознат с миналото на своята братовчедка, той не можеше да каже и дума в нейна защита, за да отрече фактите или да отблъсне лъжливите подмятания. Той почти не се осмеляваше да я брани, защото — да признаем истината — властният темперамент на еврейката бе спечелил вече известно надмощие над него.