Майн Рид - Ямайски марони

Беше тъмно и никой не се показа; поне ловецът не видя никого на стълбищната площадка и на прозорците на големия хол. Дотук всичко бе минало благополучно.

Сега беше нужно само Смиджи да притича до отворената врата и после до собствената си стая, където Томс щеше набързо да го премени в по-угледни дрехи.

Франтът се засили да прибяга и успя да премине половината път през градинските лехи, когато внезапно иззад жилището се показа тълпа от хора, носещи над главите си големи запалени факли.

Бяха слуги и ратаи от плантацията с Тръсти начело.

Човек би могъл да си помисли, че са потеглили за някакво тържествено шествие, ала бързият им ход и присъствието на Куоши, който притичваше отпреде им, сочеха, че са тръгнали по друга работа.

Смиджи отгатна закъде се бяха запътили. Отиваха да го търсят!

Гледката изпълни с отчаяние контето. Факлоносците го превариха. Те достигнаха вече пред главния вход и пламъкът на техните големи факли освети всичко, като че някакво нощно слънце разкъса небесния мрак.

Нямаше вероятност Смиджи да успее да се изплъзне от ярката светлина; поне той не виждаше никаква възможност.

Той се закова на място, ри желал да се върне към храстите и там да изчака да се отдалечи групата, но се страхуваше, че с движението си назад ще привлече вниманието върху себе си; тогава всичко щеше да се провали и приключението щеше да завърши по най-нежелателен начин.

Вместо да се отдръпне, франтът спря, вдървен и неподвижен, сякаш забоден с игла.

В този момент на горната стълбищна площадка се появиха две фигури, които на ослепителното осветление на факлите можеха да се разпознаят лесно. Бяха плантаторът и дъщеря му, следвана от прислужницата си Йола. Господин Воуан беше излязъл, за да даде упътвания как да се извърши диренето.

И тримата бяха обърнати с лице към тълпата и, естествено, към контето.

Плантаторът отвори уста да заговори, но един вик на Йола, към който се присъедини и господарката и, го прекъсна. Острият поглед на фулахката беше паднал на Смиджи, чийто бял образ лъщеше под пламъка на факлите като лика на статуите, които бяха поставени тук-там из градината.

Франтът бе застанал по средата на парка и тъй като прислужницата знаеше, че там няма никаква статуя, неочакваната му поява предизвика нейния тревожен писък.

Мигновено всички погледи се насочиха към мястото, където се намираше лондончанинът, и факлоносците с Тръсти начело забързаха към лъжливата статуя.

Нямаше шансове злочестият ловец да се укрие. Той бе намерен и обилно осветен; към него се насочиха десетки погледи, между които и погледът на любимата, която, вместо да изрази състрадание към жалостивия му вид, засия от подигравателно задоволство.

Злополучният лов на контето завършваше с ново, още по-тежко поражение. Смиджи си проби път през тълпата и без да се бави, се измъкна от наблюдение, избързвайки към стаята си, където благодарение На утехата и насърчението на съчувствения Томс скоро доби поносим вид.

Колкото и неподходящо да считаха съседите на Джейкъб Джесурън названието на стопанството му, Хърбърт Воуан нямаше основание да смята името „Щастливата долина“ за несполучливо. От момента, в който той зае книговодителската длъжност, за него последваха не задължения, а удоволствия. Новият му живот не бе погълнат от труд и представляваше непрекъснат низ от приятно прекарани часове. Вместо да води книги или да надзирава роби, накратко казано, да върши нещо полезно, той посвещаваше по-голямата част от времето си на излети, чието единствено предназначение беше да доставят отмора или развлечение. Разходки до града заедно с Джесурън, който го представи на своите търговски познати; посещения на съседните чифлици и плантации заедно с красивата Джудит, която го въведе в своя кръг от близки; риболовни излети по реките и гощавки на открито из горите — съставляваха програмата на неговите занимания.

Дадоха му кон за езда, кучета и снаряжение за лов и изобщо всичко, което се изискваше, за да му се обезпечи съществуването на благороден безделник. Предплатиха му заплатата за половин година, без да беше я поискал. Така по деликатен начин му набавиха средства, с които да попълни гардероба си с подходящи за всеки случай дрехи.

Не ще и дума, че на бедния пътник от трюма потръгна. Благодарение на щедростта на своя неочакван благодетел той почна да играе в Еврейския чифлик „роля“, не различаваща се от тая на лондонския франт, който се подвизаваше по същото време в Гостоприемната планина.