Майн Рид - Скватерите

Хендрик фон Блум беше бур.

Мой млади английски читателю, не си мисли, че искам да покажа неуважение към минхер 1 1 Господин. Б.е.р. Фон Блум, като го наричам „бур“ 2 2 Селянин. Б.е.р. . В нашата хубава Капска колония „бур“ означава земевладелец. Не е унизително да те нарекат земевладелец. Фон Блум беше холандски земевладелец — бур в Капската колония.

Скватерите от Капската земя са изиграли много важна роля в новата история. Макар че по характер този народ е склонен към мирен живот, той е бил принуден да води твърде много войни с туземците в Африка и с европейците. Във всички тези войни скватерите са се проявили много добре и са доказали, че и най-миролюбивият народ в случай на нужда може да се бие също така добре, както и онези, които грижливо развиват в себе си войнствени наклонности.

Наистина, обвинявали са скватерите, че са проявявали голяма жестокост във войните си, особено във войните с туземните племена. И погледнато отстрани, това обвинение може да изглежда справедливо. Но ако вземем под внимание постоянните нападения и безпокойства, които са понасяли скватерите от тези диви неприятели, трябва да се отнесем по-снизходително към поведението на холандците от Капската земя. Наистина, те са поробили жълтите хотентоти, но по онези времена схващанията за робството са били други и дори най-образованите европейски народи не са виждали нищо осъдително в поробването на цветните раси. Така англичаните са превозвали с корабите си от Африка до Америка хиляди негри, които продавали като говеда по пазарите, а испанците и португалците държали американските чернокожи в много по-сурово робство, отколкото скватерите — хотентотите.

От друга страна, необходимо е да се вземе под внимание и характерът на туземците, с които са имали работа холандските колонисти.

Най-жестокото поведение на скватера към роба му се е виждало на този роб мило в сравнение с това, което са понасяли диваците от страна на своите собствени деспотични управници.

Разбира се, това не можело да бъде оправдание за холандците за туй, че са превърнали хотентотите в свои роби. Но като се вземат под внимание всички обстоятелства, ще излезе, че няма нито един народ, който да има право да ги упрекне в жестокост. Те са имали работа с диваци, крайно изостанали и на най-ниско стъпало на развитие. А историята на колонизацията при подобни обстоятелства не може да не изобилства с различни некрасиви епизоди.

Аз лесно бих могъл да оправдая поведението на скватерите от Капската колония, но това би заело твърде много място и време и затова е невъзможно. Тук мога само да изкажа мнението си за тях, а то е следното: скватерите са храбър народ, силен, здрав, нравствен, миролюбив, изкусен, правдив и горещ привърженик на републиканската свобода, с една дума — те са народ благороден.

След всичко казано, може ли да се мисли, че като наричам Хендрик фон Блум понякога бур вместо скватер, искам с това да изразя неуважение към него? Точно обратното.

Но минхер Хендрик фон Блум не винаги е бил бур. Той бе имал право на малко по-високо обществено положение: бе получил по-добро възпитание, отколкото обикновено получават простите фермери из Капската земя и умееше дори добре да си служи с шпагата.

Не беше родом от колонията, а бе израсъл в Холандия и пристигнал в Африка не като беден търсач на приключения с цел да забогатее, а като офицер от холандския полк, настанен по това време тук.

Но в колонията той не стоя дълго на военна служба. Една младичка, руса Гертруда с румени бузки — дъщеря на богат скватер — се влюби в младия лейтенант, който на свой ред също така силно я обикна. Скоро след това бащата на Гертруда умря и грамадната ферма с нейните малки стада коне, витороги волове, дебелоопашати овни и хотентоти, остана на тях. Как да стои при това на военна служба. Наложи се да подаде оставка и да се превърне в заседнал скватер, фермер. Хендрик фон Блум така и стори.

Това се случи много години преди англичаните да завладеят Капската колония.

По време на пристигането на англичаните, Хендрик фон Блум бе вече човек много влиятелен в колонията и в своя окръг, разстлан в най-хубавата част на богатото графство — Грааф-Райнет. Той беше вече вдовец и баща на малко семейство. Жената, която така силно бе обичал, русата Гертруда с розовите бузки, вече не съществуваше.