Майн Рид - Скватерите

И бушменът Свартбой беше жертва на този обичай. Веднъж той бе отишъл с другарите си на лов и беше тежко ранен от един лъв. Другарите му, понеже не се надяваха, че той ще остане жив, го оставиха в пустинята да умре; и разбира се, той щеше да умре, ако не беше Хендрик фон Блум. Нашият бур, който се местеше в това време на друго място, случайно минаваше оттам, намери ранения бушмен, взе го в своя фургон, грижливо превърза раните му и се грижи за него, докато той оздравя. По този начин бушменът се намери в краала на скватера.

Макар че изобщо бушмените не се отличават с благодарност, Свартбой в това отношение бе изключение, той не бе забравил направеното му благодеяние. И когато всички слуги, освободени, напуснаха Фон Блум, той му остана верен и оттогава му бе дясната ръка. Сега той беше, както вече казахме, единственият слуга, ако не се смята момичето Тоти, също хотентотка; по ръст, цвят на кожата и фигура тя напълно приличаше на Свартбой.

Щом Свартбой и младият Хендрик оседлаха конете, те веднага ги яхнаха и излязоха от краала, придружени от две силни, страшни наглед кучета. Те препуснаха по равнината да докарат за нощуване воловете и останалите коне, които пасяха на доста голямо разстояние от краала. Това правеха всяка вечер, защото в Южна Африка се прибира всичкия добитък за нощуване в конюшнята, иначе дивите зверове ще го разкъсат. Затова фермерите строят до жилищата си краали, т.е. огради за добитъка с високи, здрави стени.

Тези огради са също така необходими за фермера, както и собственото му жилище, което също се нарича краал.

Щом младият Хендрик и Свартбой отидоха за добитъка, Ханс остави работата си в градината и отиде да прибере овцете, които пасяха от другата страна, недалеч от къщата.

Малката Трюйе завърза антилопата си и отиде в къщи да помогне на Тоти да приготвят вечерята. По този начин скватерът остана сам с лулата си, която през всичкото време не изпускаше от уста.

Той седеше мълчалив и се любуваше на прилежанието на децата си. Макар че всички те бяха прекрасни в неговите очи, сърцето му някак повече клонеше към неуморимия Хендрик, който повече от другите му напомняше него самия в дните на младостта му. Той с гордост се любуваше на изкуството му в ездата и го следваше с очи, докато се виждаше.

Изведнъж вниманието му бе привлечено от едно странно явление. На хоризонта в тази посока, накъдето бяха отишли Хендрик и Свартбой, но явно много по-далеч от тях, се появи нещо като мъгла или черен дим, сякаш равнината на далечно разстояние гореше. Какво можеше да е това? Нима някой бе подпалил храстите из равнината? Или беше облак прах? Но вятърът съвсем не беше така силен, че да вдигне такъв прах, а между това явлението много приличаше на облак прах. Но може би прахът бе вдигнат от някакво стадо животни, например голямо стадо антилопи, или местещи се от едно място на друго газели?… Облакът се простираше на цели мили по хоризонта. Фон Блум знаеше, че тези животни често са на стада, които заемат пространство от няколко мили. Но в дадения случай Фон Блум не мислеше, че това са антилопи.

Мълчаливо гледаше странното явление, като се мъчеше да си го обясни по някакъв начин. От време на време облакът като че се издигаше нагоре към синьото небе и имаше вид ту на облак прах, ту на дим от грамаден пожар, ту на червен облак. Той беше на запад и затъмняваше залязващото слънце. Не беше ли това необикновено явление предвестник на някакъв особено ужасен ураган или земетресение?

Подобни мисли минаваха през ума на Фон Блум. Явлението не приличаше на обикновен облак, не приличаше и на стълбове прах, нито на дим. То не приличаше на нищо, което скватерът беше виждал някога. Нищо чудно, че той почувства тревога и страх.

Изведнъж тъмночервената маса сякаш покри неговото стадо в равнината и добитъкът, явно изплашен, се разбяга на разни страни. После и двамата конници също така изчезнаха от погледа на Фон Блум, потънали в тази маса.

Фон Блум скочи, сега вече сериозно изплашен. Какво можеше да е това?

Викът, който нададе той, накара да изтърчат от къщи Тоти и малката Гертруда; в същото време се върнаха и Ханс и Ян, които бяха прибрали вече овцете и козите. Всички гледаха странното явление, но никой не можеше да разбере какво е това и всички бяха много разтревожени.

Докато стояха така, замрели от страх, двамата конника изведнъж се отделиха от облака и в бърз галоп препуснаха по равнината към тях. Когато приближиха малко, се чу гласът на Свартбой, който с всички сили крещеше: