Майн Рид - Скватерите

Странна бе гледката. Пред очите им минаваше не само тъмната маса насекоми. Във въздуха над тях летяха множество птици, най-различни видове. Бавно размахвайки криле, летеше кафявият орик, най-големият африкански ястреб; до него се виждаше жълт ястреб; по-нататък се виеше с широко разперени криле орел и веднага до него късоопашат фигляр. Имаше цели ята птици най-различни по цвят и големина — соколи, гарвани, най-различни насекомоядни, но грамадното болшинство бяха така наречените Springhaan-vogel (скакалчена птица), малки пъстри птичета, по големина и вид прилични на лястовички. Милиарди от тях затъмниха слънцето: те със стотици непрекъснато се спускаха в облака от скакалци и тутакси наново се издигаха във въздуха, всяка с плячка в човката. Тези птици се наричат „ястреби на скакалците“, макар че съвсем не спадат към вида на ястребите. Те се хранят изключително със скакалци и се срещат само там, където има от тези насекоми. Те ги следват във всичките им придвижвания, правят си гнезда сред своята плячка и мътят пиленца.

Наистина, интересно бе да се види този облак от крилати насекоми, придружен от многобройните и различни врагове. И всички ги гледаха учудено. Но този жив облак все не се приближаваше и надеждите на Фон Блум ставаха все по-големи.

Пълчището се отправяше право на юг и заемаше сега целия западен край на хоризонта; при това се забелязваше, че главата на колоната постепенно се спускаше по-ниско към земята, докато задните редици бяха още много нависоко.

— О! — извика Свартбой с доволна усмивка. — Те спират да нощуват! Прекрасно, можем да напълним цели чували.

Свартбой обичаше много скакалци, почти така, както орелът — дори повече, така, както Springhaan-vogel.

Бушменът се оказа прав. Скакалците наистина започнаха да се спускат към долината.

— Те не могат сега да хвърчат — продължаваше бушменът. — Става много студено за тях. Ще измрат до утре.

Така и стана. Щом слънцето залезе и подухна студен ветрец, крилете на пътешестващите насекоми отслабнаха и те бяха принудени да спрат да нощуват, като покриха всички дървета, храстите и тревата.

За няколко минути се разпръсна мрачната мъгла, която бе затъмнявала синьото небе, но в далечината равнината изглеждаше като след пожар: тя беше цялата покрита с дебел пласт насекоми, поради което изглеждаше черна.

Придружаващите ги птици, забелязали настъпването на нощта, се виха известно време във въздуха, а после се пръснаха на разни страни. Едни от тях слязоха да нощуват по скалите, други накацаха по ниските клони на мимозите и след няколко минути, както на земята, така и във въздуха настана пълна тишина.

Тогава Фон Блум си спомни за добитъка; животните се виждаха далече в равнината, покрита от скакалците.

— Оставете ги да си похапнат малко, баас — рече Свартбой.

— Да си похапнат ли? Какво? — попита господарят — Нима не виждаш, че цялата трева е покрита със скакалци?

— Не, не трева, а скакалци, баас, да си похапнат — възрази бушменът, — добитъкът от тях се угоява много повече, отколкото от тревата, о, повече!

Но ставаше вече късно и беше невъзможно да оставят добитъка в полето. Скоро щяха да излязат лъвовете и тази вечер, поради появата на скакалците, по-рано от други дни, защото царят на зверовете не се гнуси да пълни царския си стомах с тези насекоми, щом има такава възможност.

Трябваше веднага да се прибере добитъка в краала. Оседлаха трети кон за самия Фон Блум и тримата, скватерът, синът му Хендрик и бушменът, тръгнаха към степта.

Когато наближиха скалите, видяха много странна гледка. Земята беше цялата покрита от тези тъмночервени насекоми; на някои места пластът им достигаше няколко дюйма дебелина. Всички храсти, които се намираха там, бяха напълно покрити от тях, не се виждаха ни клони, ни листа, не беше останало свободно стръкче тревичка, нито едно листче. Насекомите лежаха неподвижно, като че бяха заспали. Вечерният студ ги бе лишил от силата да се движат.

Но Фон Блум и Хендрик бяха поразени най-много от държането на конете им и изобщо на всичкия добитък, който лакомо гълташе насекомите, като че бяха овес. Изглеждаше невъзможно да го прогонят оттам и само честите удари с джамбока (камшика) на Свартбой и дочулият се наблизо лъвски рев принудиха животните да тръгнат към къщи, където скоро ги затвориха в краала.

Свартбой беше взел със себе си чувал и го напълни със скакалци.

Виждаше се, че той предпазливо събира тези насекоми, като че се боеше от тях. Но бушменът се опасяваше не от скакалците, а от отровни змии, които в такива случаи се натрупваха в голямо количество, както му беше известно от собствен опит.