Майн Рид - Скватерите

Вилхелм беше спасен и имаше пълно право да се гордее с такава победа!

Всички единодушно признаха, че борбата на Вилхелм с чудовищната змия надминава по героизъм всички други приключения, които бяха преживели до сега. Двубоят със змията стана тема на дълги разговори. Всички ловци, с изключение на Аренд, можеха да се похвалят с някаква случка, на която те бяха главни герои. А Аренд, освен че нямаше с какво да се гордее, но си спомняше със срам как веднъж попадна с коня си в капан, предназначен за слонове. Макар че той не беше толкова страстен ловец като приятелите си, все пак беше също толкова смел и пъргав като тях. Само че не беше имал удобен случай да прояви храбростта и досетливостта си.

Наскоро на Аренд му се падна да вземе участие в една случка, с която завърши пътешествието на ловците.

След цъфтящата долина бяха навлезли в друга, с повече кактуси. Вниманието им беше привлечено от една интересна птица. Съвсем обикновена наглед, голяма колкото врабче, тя прелиташе от клон на клон. Наричаше се медар, защото водеше всеки човек, който срещне, до мястото, където има пчелни кошери. Тя щеше да се възползва от остатъците след поражението на кошера. Природата я беше надарила с плътна и дебела кожа, която я предпазваше от пчелното ужилване. Понеже ловците бяха привършили запасите си от захар, много се зарадваха на възможността да се снабдят с мед за кафето.

Всички тръгнаха след птицата, която прехвръкваше от клон на клон с особен писък. Най-после тя кацна на едно дърво, сякаш посочваше края на пътя. На това дърво се намираше пчелният кошер.

Като отсякоха дървото и опушиха пчелите, ловците взеха медените пити и оставиха малка част на птицата-медар за благодарност. Тази вечер всички ядоха мед до пресищане.

Но за тях щеше да бъде много по-добре, ако не бяха намерили меда.

Един час след вечеря им стана много горещо и задушно. Медът, събран от пчелите, беше отровен. За щастие, в походната аптека на Ханс намериха нужните лекарства и си помогнаха.

Но бяха страшно отслабнали и се принудиха да останат на едно място за няколко дни.

Това неочаквано премеждие ги накара да прекратят похода си и да потеглят назад.

Аренд и Хендрик бяха много доволни, защото вече им беше домъчняло за Гертруда и Вилхелмина. Клаас и Ян вече предвкусваха вкусните домашни ястия, а ботаникът желаеше час по-скоро да пристъпи към съставяне на новата си колекция.

Само Вилхелм беше недоволен. Той съжаляваше, че не успя да осъществи заветното си желание: да стигне до местата на огромните четирикраки, отвъд границата, по бреговете на Лимпопо. Утешаваше се само с мисълта, че скоро ще бъде замислена друга експедиция в тази посока.

След известно време пристигнаха в Грааф-Райнет здрави и невредими. Трябва ли да описваме с каква радост бяха посрещнати в бащиния си дом, колко мили и внимателни бяха Вилхелмина и Гертруда, и какъв тържествен обяд беше приготвен в тяхна чест?

© М. Москов, превод от руски

© С. Андреев, превод от руски

Thomas Mayne Reid

The Bush Boys, 1856

Сканиране и първа редакция: vens, 2009

Редакция: Boman, 2009

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14577]

Последна редакция: 2009-11-10 22:00:00

Господин. Б.е.р.

Селянин. Б.е.р.

Антилските острови. Б.е.р.