Вилхелм се събуди преди другите, два часа преди залез слънце, и забеляза надалеч един червенеещ се предмет. Той подсвирна на кучето, взе пушката и се запъти към този предмет, който му приличаше на животно.
Наблизо до този предмет, в самия край на долината, имаше горичка и ловецът тръгна към нея с намерение да се примъкне незабелязано до животното и да го застреля.
Когато наближи, Вилхелм успя да разгледа животното: беше малка антилопа, мургава, с тъмна глава и муцуна, и с бял корем. Направи му впечатление странното й поведение. Тя изглеждаше неспокойна. Застанала срещу няколко олеандрови храста, антилопата се мяташе отляво надясно, пак заставаше точно срещу храста, без да сваля поглед от една определена точка.
Ясно беше, че това, което й действаше толкова особено, се намира в храстите. Там Вилхелм забеляза неподвижна, лъскава маса и след като я разгледа внимателно, откри, че това е грамадна змия.
Дебела колкото човешко бедро, тя се беше навила на спирала и опашката обвиваше стъблото на дървото. Туземците я наричат каменна боа, заради местата, където тя се среща.
Всички змии от тази порода изчакват плячката неподвижно, улавят я със зъби, увиват се около нея и я удушват, след това я поглъщат цяла, колкото и голяма да е.
Змията изведнъж вдигна главата си и се изправи на около половин метър над земята. Въпреки страшния й вид, разтворената уста, раздвоения изплезен език и искрящите очи, антилопата сякаш не чувстваше никакъв страх и се приближаваше към разтворената паст. Когато вече беше на няколко метра от мястото, където се полюляваше змията, влечугото бързо протегна глава напред, захапа антилопата със зъби и я притегли към дървото. След още една секунда тъмното тяло на антилопата изчезна между петнистите пръстени на змията и се превърна в безформена маса.
L
Двубоят на Вилхелм с боата
Един приятел на Вилхелм, млад лекар и любител-зоолог, горещо беше го помолил, ако му се удаде удобен случай, да му донесе една боа от тази твърде рядка порода. Но всички старания на Вилхелм да изпълни молбата на приятеля си досега оставаха напразни. И не е за учудване, че щом сега беше срещнал случайно такова страшилище, дълго шест метра и повече от тридесет сантиметра дебело, той изцяло се отдаде на желанието да се сдобие с кожата му на всяка цена. Вилхелм стреля по змията, но тя се разви, отхвърли безформената маса, която се канеше да погълне, и запълзя толкова бързо, сякаш изобщо не беше ранена. Щом забеляза, че змията се насочва към скалите, където можеше да се скрие и да му избяга, ловецът, без да губи време за пълнене на пушката си, бързо тръгна след нея и след малко настигна опашката й. Змията не обръщаше никакво внимание на тежките удари от приклада и продължаваше да пълзи напред, като половината й тяло вече беше скрито в една пукнатина на скалата. Като видя, че влечугото ще му избяга, младежът реши със собствените си ръце да му попречи да се скрие в дупката. Той захвърли пушката настрана, с двете си ръце хвана опашката и я задърпа с всички сили. Но успя да издърпа змията навън само отчасти.
Започна отчаяна борба. Вилхелм не можеше едновременно да държи змията и да й нанася удари, за да я накара да изпълзи обратно. Изведнъж му хрумна великолепна мисъл — да завърже опашката на змията за дърво и по този начин да освободи ръцете си, а после с удари да я накара да изпълзи от пукнатината. Той изпълни веднага намерението си с помощта на едно въже, което намери в джоба си; откърши здрав клон и с него започна да удря змията. След третия удар тя изпълзя, и то толкова бързо, че ловецът не успя да се отдръпне. Змията веднага се уви около него. Пред самото му лице застана страшната разтворена уста, изплезения, раздвоен език и злите втренчени очи…
Положението беше ужасно! Вилхелм не загуби самообладание и с цялата сила на отчаянието си стисна с две ръце змията за гърлото. Вързана с опашката за дървото и стисната за гърлото, змията не можеше да се бори свободно и да използва всичката си грамадна сила. Все пак, изходът на борбата трудно можеше да бъде в полза на ловеца, чиито сили не бяха достатъчни да я удушат.
За щастие, Вилхелм си спомни, че има ловджийски нож, окачен на кръста му. Трябваше да поотслаби за момент усилията си да стиска гърлото на змията и тя веднага се възползва от това, като обви още по-здраво жертвата си. Скватерът все пак успя да измъкне ножа си и с няколко силни удара довърши страшния противник.
Читать дальше