Майн Рид - Скватерите

Интересно им беше да наблюдават лъвовете от толкова близко разстояние. Те изпратиха Клаас и Ян в лагера, а четиримата по-възрастни се върнаха на мястото, откъдето видяха за пръв път лъвовете.

Пелахите си пасяха кротко сред долината, без да подозират близостта на страшните съседи. Посоката, в която духаше вятърът, не донасяше до тях миризмата на лъвовете, скрити от гъстата горска завеса. А лъвовете, очевидно, знаеха за присъствието на антилопите. От време на време някой от лъвовете пълзешком се приближаваше, разглеждаше антилопите и после се връщаше при другите, които сякаш се събираха на съвещание и изслушваха съобщенията на наблюдателя. След малко всички лъвове се разпръснаха в различни посоки. Някои навлязоха в долината, други, обратно, се доближиха до височината.

Ясно беше, че лъвовете, които бяха слезли надолу, щяха да подгонят плячката.

Те бяха три, а ролята на „ловците“ трябваше да се изпълнява от другите девет лъва.

Преследвачите се скриха след малко в гъсталака. А „ловците“ се разпръснаха и чакаха, скрити в храстите. Антилопите вече подушиха опасността. Мъжкарят вдигна глава, огледа се, изсвири и заудря земята с крак; другите застанаха нащрек. След като повтори призива си, мъжкият хукна да бяга, колкото му позволяваха силите, последван от семейството си, точно натам, където беше засадата. Когато се изравниха с нея, от храстите изскочиха и другите лъвове, сякаш изхвърлени от невидима пружина. Всеки от тях с огромен скок връхлетя върху предварително набелязаната си жертва и след още няколко секунди лъвовете, победоносно настъпили труповете на антилопите, вече ги разкъсваха със зъби и нокти.

Трите пелаха, които успяха да избягат нападението от засадата, станаха жертва на тримата преследвачи.

Благоразумният Ханс трудно успя да разубеди Вилхелм и Хендрик да отидат на мястото на борбата и да изпратят няколко куршума по хищниците. Той също така настояваше да се отдалечат от това опасно съседство и да пренесат лагера си на отсрещния бряг. Успяха да намерят брод и да прекосят реката, където се настаниха за нощуване.

През цялата нощ до тях достигаше рев, който потвърждаваше колко беше прав Ханс в опасенията си. Очевидно, лъвовете бяха заели твърдо другия бряг на реката, като свое временно местоживеене.

Когато се разсъмна, потеглиха нагоре по течението на реката.

Терасите продължаваха, ставаше все по-трудно да се върви и заради планинските склонове, които се доближаваха до брега. Понякога изкачването беше толкова трудно, че и хора, и животни трябваше да проявяват големи усилия. За да се пребори с упоритостта на воловете, Конго използваше един много прост, но остроумен начин: намазваше с техния тор камъните по пътя и по такъв начин ги измамваше, че предстоящият път е по-лесен от изминатия, защото други волове вече са минавали по тези места.

Най-после слязоха в тясна и камениста долина. На това място реката беше тясна като поточе. Коритото й беше толкова притиснато от двете страни с грамадни скали, че се образуваше само тесен проход. Понеже водата беше малко, това беше най-удобното място за преминаване на другия бряг.

Като решиха да постъпят именно така, пътешествениците отложиха преминаването за другата сутрин и се разположиха за нощувка в долината, която отвсякъде беше обградена от високи скалисти планини. В долината растеше сочна трева, наблизо имаше вода, т.е. всичко нужно за измъчените волове.

Из храсталаците и високата трева пърхаха много птици, навярно се криеха и леопарди. Клаас и Ян бяха заинтересувани най-много от едни особени птици, които приличаха на врабци и прехвърчаха около гнезда, които по формата си приличаха на пъпки. Те бяха направени от трева и оплетени отвън с някакво влакнесто вещество от растителен произход. Ловците познаваха този вид птици; те бяха от семейството тъкачи. Бяха наречени така заради особения начин, по който построяваха гнездата си. Гнездата, които ловците откриха, се оказаха много полезни: с техните влакна можеше да се поднови материалът за пълнене на пушките, който беше вече на свършване. Но това не беше лесно — първо трябваше да се разрушат гнездата, за да се вземат само влакната.

След малко видяха една още по-рядка и по-интересна птица, голяма колкото канарче. Опашката й беше няколко пъти по-дълга от тялото. Лъскавочерна с оранжева огърлица, тази чудна птица поразяваше с дългите си и правилно разположени пера на опашката. Ханс поясни, че тя се наричаше видуа, по името на една местност от Западна Африка, където тези птици за пръв път са били видени от португалците.