IV
Разговор за скакалците
Тревожна беше тази нощ за обитателите на краала. Стига само вятърът да се обърнеше малко от запад и скакалците на сутринта щяха да покрият засетите ниви и безследно да унищожат богатата реколта. Може би и още по-лошо: тези насекоми можеха да унищожат цялата растителност на четиридесет, петдесет и дори повече мили наоколо. И тогава с какво ще хранят добитъка? Той можеше да погине от глад, преди да успеят да го закарат на ново пасище.
Подобни нещастия са съвсем възможни. В Капската колония много бури, нещастни скватери, са загубвали стадата си по такъв начин. Нищо чудно, че в краала на Фон Блум тази нощ беше тревожно.
От време на време скватерът излизаше от къщи да види не се ли е променил вятърът. Но до късна нощ нямаше никаква промяна. Все така духаше лек ветрец от север, от великата пустиня Калахари, откъдето, без съмнение, бяха дошли скакалците. Луната светеше силно и лъчите й огряваха тъмната маса насекоми, покрили долината. Чуваха се лъвски рев, подозрителни крясъци на чакал и идиотският смях на хиена. Всички тези животни и много, много други се наслаждаваха на обилно пиршество.
Като не забелязваше и най-малка промяна във вятъра, Фон Блум започна да се успокоява. Скоро се поде общ разговор, разбира се, за скакалците. Говореше най-вече Свартбой, тъй като той ги познаваше най-добре. Много пъти в живота си бе виждал скакалци и не един чувал бе изял навремето. И за това нищо чудно, че знаеше много за тях.
Откъде идат те — това Свартбой не знаеше, а и никога не се бе замислял. Произходът им обясни ученият Ханс.
— Те идат от пустинята — рече той. — Скакалците снасят яйцата си в пясъка, където остават, докато настане дъждовното време на годината. Щом с дъждовете се покаже тревата, насекомите се излюпват от яйцата и се хранят с нея. А когато изядат всичката трева, биват принудени да дирят нови пасища. Тази е причината за техните „придвижвания“.
Това обяснение се видя на слушателите достатъчно ясно.
— Чувал съм — рече Хендрик, — че фермерите палят огньове около нивите си, за да не допуснат там скакалците. Не разбирам как огънят може да ги спре, дори и да направят „плътни огнени прегради“! Насекомите си имат крила и могат лесно да прелетят над огъня, нали?
— Огньовете се кладат — отговори Ханс, — за да ги пропъди димът. Но и тази мярка дава резултат против насекомите, докато не са им порасли крилата, докато скакалците, както казват, са още „пеши“. В такова състояние, тоест още без крила, те също така извършват придвижванията си, които често биват още по-опустошителни, отколкото придвижванията на напълно развитите, крилати насекоми. Като пълзят и скачат по земята, пешите скакалци се движат винаги в една посока, като че напътствани от инстинкта. Нищо освен морето или много голяма и бърза река не може да ги спре или да ги накара да изменят посоката си. Малките реки, а дори и по-големи, ако текат бавно, биват преплувани; през стени и къщи те прелазват и, като прескачат препятствията, продължават пътя си в същата посока.
При преминаването на широки и бързи реки безброй милиарди от тях потъват и биват отнесени в морето. Ако скакалците не са в особено голямо количество, фермерите понякога успяват да защитят нивите си от тях с огньове, както чухте. Но когато те са в такова безбройно количество, както днес, дори и огънят не може да ги спре.
— Но как така, братко? — попита Хендрик. — Струва ми се, че докато те нямат още криле, огънят във всеки случай ще ги спре, защото как ще преминат през него? Ще го прескочат, а?
— О, не! — възрази Ханс. — Могат да се накладат много широки и големи клади, през които е невъзможно да прескочат.
— Обясни по-точно — каза Хендрик. — Това ме интересува, кажи, защото не мога да го разбера.
— И аз също — обади се малкият Ян.
— И аз! — извика Гертруда.
— Добре — отговори Ханс, — ще ви обясня: милиони от тези насекоми навлизат в огъня и го угасяват.
— Какво? — учудено извикаха всички. — Как така? И не изгарят ли?
— Разбира се, че изгарят — възрази Ханс. — Милиарди изгарят или се овъгляват. Но останките им покриват огъня с дебел слой и го угасяват. По този начин предните редици от тези пълчища стават жертва; но следващите преминават невредими по труповете на загиналите.
И тъй, виждате, че дори огънят не може да спре движението на скакалците, когато са в особено голямо количество. На много места в Африка, където туземците обработват земята, появата на скакалци хвърля в панически ужас населението, особено ако те се движат по посока на техните ниви и градини. Те знаят, че ще останат без никаква жетва и затова появата на скакалците ги плаши така, както земетресение или някакво друго голямо нещастие.
Читать дальше