Майн Рид - Скватерите

И той започна:

— Бушменът не се бои от скакалци. Бушменът няма ни градина, ни царевица, ни ориз, нищо, което биха могли да изядат скакалците. Бушменът сам яде скакалци, той става дебел от тях. Всички ядат скакалци. И всички стават дебели, когато се движат скакалците. Ха! Да живеят скакалците!

Тези забележки на Свартбой бяха доста верни. Почти всички известни животни в южна Африка ядат скакалци. Не само месоядните ги ядат с удоволствие, но и други животни — антилопи, чакали, лъвове, яребици, дропли и — странно е да се каже, дори гигантът слон: всички те изминават цели мили подир скакалците. С не по-малка наслада ги ядат и домашните животни — овце, коне и кучета. Но най-странното от всичко е, че скакалците и сами се ядат. Щом някой от тях се нарани и заболее, така че пречи на общото движение, другите веднага се нахвърлят върху него и го изяждат.

Бушмените и другите туземни племена в Африка приготвят скакалците с известна изтънченост. И Свартбой се занимава цялата вечер с донесения запас от тези насекоми. Той ги „готвеше“ така:

Най-напред около два часа ги вари в много малко вода в едно гърне. После ги извади, изсуши ги, сложи ги в тиган и известно време ги друса да се отделят всички криле и крачка на насекомите. След това ги остави сами да се изчистят и бушменът духна в тигана с такава сила, че всичките криле и крачка отлетяха и вкусното ястие беше готово; оставаше само малко да се посоли. Опитаха новото ядене и им хареса. Мнозина предпочитат приготвените по този начин скакалци дори и пред морските раци.

Понякога добре изсушените скакалци се стриват и, като се прибави малко вода, от тях става нещо като пюре.

В изсушен вид това насекомо се запазва много добре за дълго и често то е единственият хранителен запас за цялата година у бедните туземни племена. Затова именно туземците в Африка поздравяват появата на скакалците като радостно събитие. Всички се нахвърлят да ги събират с чували, а понякога и с колички, и събират колкото могат повече, после ги приготвят така, както направи Свартбой, и ги скриват за запас.

В подобни разговори времето мина незабелязано. Беше много късно, когато всички се разотидоха да спят. Фон Блум, преди да си легне, още веднъж излезе да види дали не се е променил вятърът. Успокоил се в това отношение, той се върна, затвори вратата на краала и малкото семейство заспа.

Не спа дълго Фон Блум. Тревогата скоро го събуди. Той се обръщаше от една страна на друга, кашляше и постоянно мислеше за скакалците. От време на време задрямваше и тогава му се присънваха скакалци и най-различни видове други насекоми с дълги крака. Но ето, през прозорчето проникна първият лъч светлина. Фон Блум се зарадва много и стана бързо. Едва успял да се облече, той хукна навън от стаята. Беше още доста тъмно, но нямаше защо да се взира, за да разбере откъде духа вятърът. Действителността, уви, беше твърде очевидна: имаше силен западен вятър.

Той тичешком отиде по-далече от къщата, за да определи по-точно посоката на вятъра. Отиде извън оградата, обиколи къщата и градината.

Уви! Първото му впечатление беше вярно: вятърът духаше откъм запад, точно от тази страна, където бяха скакалците. Чувстваше дори вонята, която идваше от тези отвратителни насекоми. Не можеше да има никакво съмнение.

Върна се отчаян вкъщи. Нямаше надежда да се спасят от ужасното нашествие.

Веднага се разпореди да съберат всичкото бельо, както и дрехите, и да ги затворят в сандъци. Но нима можеше да се опасява, че скакалците ще ги изядат?

Фон Блум беше слушал за това, че тези лакоми създания изяждат всичко, каквото им попадне. Затова онова, което можеше да бъде унищожено, скоро бе затворено. Закуската мина в пълно мълчание.

По всичките лица беше легнала сянка, защото главата на семейството беше мълчалива и тъжна. Каква промяна за няколко часа! До предната вечер все още бурът и цялото му семейство се чувстваха съвсем щастливи!

Наистина, оставаше все още една надежда, но слаба: ако завали дъжд или изведнъж стане студено, според думите на Свартбой, скакалците няма да могат да се движат, защото при влага или студ крилата им отслабват. Те ще останат там, където са сега, а в това време вятърът би могъл да промени посоката си. О, дано завали дъжд или денят бъде студен и мрачен!

Напразни желания! Напразна надежда! Слънцето изгря с всичкото си африканско великолепие и не мина и половин час, когато горещите лъчи огряха спящите гости и ги пробудиха за живот и дейност. Насекомите се задвижиха, няколко минути пълзяха и подскачаха, а после по сигнал изведнъж се вдигнаха във въздуха. Вятърът ги накара да вземат посоката, по която духаше — право към царевичните ниви на бура.