За по-малко от пет минути черният облак беше вече над краала и милиарди слязоха над околните поля. Полетът им беше бавен, те слизаха тихо и приличаха на черен сняг, който пада на едри парцали. За няколко минути земята бе съвсем покрита: всяко храстче, всяко клонче, стъбълце бяха отрупани със стотици от тези насекоми: пасището в откритата равнина, доколкото можеше да обхване погледът, беше цяло покрито. А тъй като главната маса летеше на изток от къщата, слънчевият диск беше изчезнал като във време на затъмнение.
Скакалците се движеха сякаш на ешалони: една част летяха напред и слизаха да пасат; в това време друга част ги изпреварваше и на свой ред слизаше надолу, като пускаше пред себе си нова група.
Шумът, който правеха крилете им, приличаше на шумоленето на листата в гората при силен вятър и на шума от колелата на водна мелница.
Два часа продължи шествието на скакалците. Почти през всичкото това време Фон Блум и семейството му останаха вътре в краала, с плътно затворени врати и прозорци. Това беше необходимо, за да не влязат в къщи неканените гости, които, гонени от вятъра, понякога удрят силно по лицето. При това, неприятно би било да настъпват и мачкат с крака тези насекоми, които бяха покрили цялата земя около къщата.
Но въпреки предпазливостта, много насекоми проникнаха вътре през пукнатините на прозорците и вратите.
След два часа Фон Блум надзърна през прозореца. Главната маса на скакалците бе отминала. Слънцето грееше наново ясно. Но каква картина осветяваха сега лъчите му? Нямаше и следа от зелените ниви, нито от цъфтящите градини. Не. На всички страни около къщата — на север, юг, изток и запад — догдето погледът стигаше, се простираше гола, черна пустиня. Нито едно стръкче тревичка, нито едно листче от дърветата не бе останало — изядена беше дори кората на дърветата, които стояха сега като поразени от Божията ръка. Най-силният пожар не би могъл до такава степен да опустоши местността. Нямаше ги вече нито градината, нито нивите с ориз и царевица, с една дума нямаше вече никаква ферма — краалът стоеше сред пустиня.
Защо? Защо? Защо?
Нямаше думи, които можеха да изразят чувствата на Фон Блум в тази минута. Перото не може да ги опише.
Такава промяна само за два часа! Той едва можеше да вярва на очите си. Разбира се, той знаеше, че скакалците ще изядат неговата царевица, ориза, зеленчука и плодовете в градината; но и на ум не беше му идвало, че всичко ще бъде до такава степен унищожено.
С хладнокръвие, свойствено на племето му, Фон Блум седна и дълго седя мълчалив и неподвижен.
Децата му го наобиколиха и го гледаха в лицето; смелите им сърчица се свиваха болно. Те не можеха да разберат всички тези последствия, които щеше да повлече подире си този печален случай, а и сам баща им на първо време не разбираше това. Той мислеше само за загубата, която бе понесъл, сама по себе си достатъчна, за да му причини голяма мъка.
— Загубено! Всичко е загубено! — извика той най-после развълнувано. — О, съдба, съдба, ти отново си жестока към мен!
— Татко, не скърбете! — чу се до него нежно гласче. — Ние всички сме живи и сме до вас — И с тези думи една бяла ръчичка се положи върху рамото му. Ръчичката на хубавичката Гертруда.
На Фон Блум се стори, че ангел от небето бе слязъл при него. Той прегърна детето и го притисна нежно до себе си, и с това почувства облекчение.
— Донеси Библията — рече той на едно от момчетата.
Библията бе донесена, тежките закопчалки — отворени, псалмът — избран и хвалебна песен се възнесе към небето из дълбините на пустинята.
Когато химнът бе свършен, книгата бе наново затворена и няколко минути всички се молеха коленичили.
Когато Фон Блум стана след молитвата и наново се огледа наоколо си, пустинята му се видя отново цъфтяща.
Макар че Фон Блум напълно вярваше в помощта на Бога, съвсем нямаше намерение на седи със скръстени ръце в очакване Господ сам да му нареди всичко. Религията не го учеше на това; и той тутакси се залови да вземе мерки да излезе от печалното положение, в което се бе намерил.
Очевидно беше, че е невъзможно да останат повече в краала си. Добитъкът, конете и овцете не можеха да останат без храна; а ако загинат стадата, от какво щяха да съществуват той и семейството му? Трябваше да напусне краала. Нещо повече, трябваше да го напусне веднага, тутакси, и да тръгне да дири пасища. Ето, животните, затворени в оборите, скоро ще почувстват глада и кой знае кога ще може да се намери храна за тях!
Читать дальше