Майн Рид - Ямайски марони

— Обещавам ви, ваша милост.

— Трябва да задържите фулаха при себе си. Не го предавайте на никаква цена. Ще се погрижа да не пострадате, загдето отказвате да го върнете. Като имам предвид как стоят нещата, не очаквам евреинът да стигне до крайности с вас. Едва ли би седнал да хвърля камъни в рядка кал, тъй че няма от какво да се плашите много. А сега, млади момко — промени тона си плантаторът, за да покаже колко приятелски е разположен към оня, който му съобщи такава благодарна вест, — ако всичко мине благополучно, леко ще донатъкмите стоте фунта за откупа на любимата си. Помнете го добре!

— Благодаря ви, знатни кустосе — поклони се изящно Кюбина. — Ще разчитам на обещанието ви.

— Можете. Приберете се спокойно у дома си и чакайте, докато пратя да ви повикат. Утре ще се видя с адвоката си. Може скоро да ни потрябвате.

Лофтъс Воуан се срещна с адвоката си още на следния ден, защото именно по тази работа той отиде в Монтего Бей в деня, в който Смиджи пропадна злополучно в гнилия дънер.

Прочутото Колумбово затъмнение, с чиято помощ мъдрият мореплавател бе подвел лековерните диваци от Дон Христофоровия залив, за да извлече изгода, не е единственото, с което остров Ямайка би трябвало да се слави. Мой дълг е да опиша още едно, което, ако и да не е достойно да влезе в страниците на историята, заслужава поне една глава в нашия разказ.

Последиците от въпросното слънчево затъмнение, макар и може би не така важни като онези, които бяха принесли полза на великия откривател, представляват все пак значителен интерес, особено за някои от действуващите лица на нашия разказ, върху чиято съдба те значително повлияха.

Около две седмици, след като знатният Смиджи пристигна, слънцето сякаш реши да се прояви и да доведе до връхната им точка поредицата от бляскави празненства и забави, които бяха уреждани в чест на господаря на Монтагювия замък. Редно е следователно то да се нарече Смиджиевото слънчево затъмнение.

Когато това природно явление завърши, Смиджи не бе така щастлив като Колумб, защото вместо да увенчае някои надежди, които дотогава бе хранил, то спомогна да ги помрачи като самото слънце, едва ли не до пълното им угасване.

В деня, предхождащ тоя, в който се очакваше слънчевото затъмнение, контето измисли един великолепен план: да се наблюдава затъмнението от върха на планината — от Дяволската канара.

Имаше нещо дръзко и оригинално в проекта и затова франтът го възприе. Кейт Воуан трябваше да го придружи. Той замоли за съгласието на г. Воуан и, естествено, го получи, а получи и съгласието на Кейт, защото девойката се убеди в последно време, че волята на баща й има за нея силата на закон.

Смиджи предложи да се изкачат на естествената обсерватория на Дяволската канара не случайно: той преследваше повече от една цел. Смелостта на замисъла и собствената му храброст, както и възможността да „разгърне“ познанията си по „астроономия“, с които се надяваше да блесне и с които се бе запасил за случая, щяха да го направят интересен в очите на младата креолка, която не бе въведена в тънкостите на науката.

Но той имаше и нещо друго на ум. Нещо по-важно което му беше присърце и което той пазеше за някой критичен момент — точно такъв, какъвто можеше да се очаква, че ще предложи предстоящото затъмнение. В тоя час, когато цялата земя щеше да потъне в светлосянка, когато тя щеше да се загърне под покрова на безкрайността, в тоя час франтът бе решил да направи своята любовна изповед и да поиска ръката на своята избраница.

Страхувам се, че ще остане тайна защо контето избра това място и време: и двете еднакво мрачни. Навярно в избора му се намесиха различни съображения. Той считаше, че поетическото име на мястото, съчетано с романтичната тържественост на сцената и на часа, ще спомогнат да се разнежи моминското сърце и да получи утвърдителен отговор. А може и фактически той, воден от слабостта си към театралните положения, да се бе вдъхновил от нещо, видяно на сцената, и по негово подобие избра декори за развръзката на представлението, в което сам участвуваше.

С това напълно узряло решение Смиджи изчака да наближи затъмнението: едно събитие, което по законите на слънчевата система трябваше да стане на следния ден, малко преди обедния час. На утрото франтът се събуди с ум, изцяло погълнат от великото хрумване. Той имаше достатъчно познания по астрономия, за да бъде сигурен, че не ще го изиграе слънцето или по-правилно месецът, понеже при слънчевите затъмнения луната е главният изпълнител. Слънцето грееше ярко. В синевата на западноиндийското небе не се забелязваше и петънце. Не трябваше да се допусне намесата на неверен облак да осуети намеренията на природата и на влюбения Смиджи. Всичко вещаеше успех.