Майн Рид - Ямайски марони

Младото момиче замълча, като че не смееше да изрази с думи болката, която терзаеше душата му.

— Не — продължи то, безсилно да се бори с мъчителната мисъл. — Не бива да затварям очи пред истината. Всичко, което ми предадоха, е вярно. Положителна съм. Там той намери една, на която да дари сърцето си… Въздишка на дълбока мъка последва словата.

— Ех — възкликна Кейт, завършвайки монолога си, — той ми обеща крепка десница и вярно сърце, случи ли ми се да изпадна в неволя. Ах, обет, споменът за който сега е още по-горчив, защото не може да го удържи. А панделката, която той толкова ценеше, с какво блаженство ме изпълни, когато ми го каза! Едно неспазено обещание в повече! Беден малък спомен! Сигурно отдавна е захвърлен и забравен като мене самата.

Нова въздишка прекъсна монолога. След малко девойката подхвана.

— Може би не ще се срещнем никога вече! Тия бяха последните му думи. По-добре да не бяхме се срещали никога. По-добре, отколкото да го срещна с нея. Джудит Джесурън негова жена — негова съпруга, ох!

Възклицанието се изтръгна високо, с нескрита болка. Смиджи го чу и подскочи, изпускайки далекогледа от ръцете си.

Той се огледа и забеляза как спътницата му се бе отделила настрана, без да му обръща внимание, както и той я бе пренебрегнал. Главата й бе леко отпусната, очите й — вперени надолу към скалата, по лицето й се четеше изразът на горест, която събудиха размислите й.

Смиджиевото сърце се разтопи. Той знаеше Кейтиното страдание — знаеше и цяр за него. Лекарството беше в ръцете му. Справедливо ли беше да го задържа още? Една думичка от негова страна и на това тъжно лице щеше на часа да грейне усмивка. Да каже ли думичката или да забави изповедта?

Да каже! Налагаше го човещината! Да каже! — пригласяше милозливото момково сърце. — Да! По дяволите развръзката и връхната точка на успеха! По дяволите красивите речи и репетициите с Томс! По дяволите всичко — само и само „да се облеекчи скъпото създаание от агоонията, която изживяява“!

Тласнат от тази благородна подбуда, самоувереният обожател направи крачка напред към своята възлюбена, от която остана на около три фута. Движенията му бяха на човек, който пристъпва към изпълнението на церемония с върховна важност и тържественост, а за контето така бе и в действителност.

Погледът на настръхнало смайване, с което младата креолка го посрещна, нито го спря, нито се отрази на величествената сериозност, която внезапно доби ликът му.

Той опря коляно на камъка, където бе изтървал далекогледа, постави лявата ръка върху сърдечната област, изправи дясната на около шест инча над напомадената си глава и се приготви да издекламира словото, което бе разучил за случая и бе запаметил, след като го бе репетирал повече от дванайсет пъти пред Томс. Той се гласеше да предложи на Кейт Воуан ръката, сърцето, любовта и имението си, когато точно в този решителен миг на ръба на скалата се показаха главата и раменете на млад мъж, а зад него се мярна черна боброва шапка, украсена с пера, засенчваща лицето на красива жена.

Хърбърт Воуан! Джудит Джесурън!

— Прекъъснат! — изръмжа Смиджи и се изправи внезапно. — Каква аадска преечка! — продължи той, докато вадеше кърпичката си, с която почна да бърше коляното си, на което се бе опрял. — Чуудно — кои ще са нахаалниците! Аха, оня млад прияятел, братовчеед ви май, и едно хуубаво момииче с него. Дяяволски хуубаво, брей!

Сподавен присмех, достатъчно висок, за да се нарече смях, излезе измежду белите зъби на еврейката. Той някак си обърка контето, защото Смиджи отгатна, че подигравката се отнася до току-що смутената комична картина, където той беше централната фигура. Неговата невъзмутимост обаче не го изостави напълно, тъй като франтът притежаваше значително присъствие на духа, плод на безмерната му самомнителност. То мигновено му се притече на помощ и доведе със себе си едно хрумване, което обещаваше спасение от затрудненото положение. Далекогледът, който лежеше на скалата, му подсказа идеята.

Смиджи се отпусна на колене и зае поза, сходна с онази, от която току-що се бе изправил, сетне взе далекогледа, изправи се повторно и го поднесе на Кейт Воуан, която, пламнала от срам, бе свела очи.

Тази хитрина бе добре скроена и не по-малко умело изпълнена, но контето имаше работа с една жена толкова лукава, колкото и той. Нямаше смисъл да се хвърля прах в острите, проницателни очи на Джудит Джесурън и смехът се повтори, само че по-звучен и предизвикателен.