Майн Рид - Ямайски марони

Затова франтът реши да продължи лова с по-съсредоточено внимание и ако е възможно, да навакса пропуснатото сутринта.

Беше един часа следобед. Оставаха му още три часа, докато стане време за прибиране. Откакто бе пристигнал в Гостоприемната планина, обядваха в пет. Господин Воуан беше променил часа на това важно ядене от три на пет, за да се приспособи към светските навици на своя аристократичен гост.

Ловецът метна на рамо рога с барут и ловната чанта, взе пушката и потегли, оставяйки прислужника си да глозга пилешките кости.

Изглежда, че небесният покровител на ловците, добрият свети Хюбърт, прие разлятото вино като нему отредена преливна и от благодарност се съгласи да възнагради с успех г. Смиджи.

Франтът не беше се отдалечил и двеста ярда от мястото, където закуси, когато пред очите му се изпречи ято едри птици с примамлив изглед. Те бяха накацали на земята, на открито поле или горска поляна, просторна няколко акра, до чийто край се приближи ловецът.

Птиците седяха или по-правилно стояха накуп и ако г. Смиджи не беше така замаян от гледката, щеше да забележи, че те се трупат около скелета на свиня или на някакво друго животно, от чиито кости отстраняват месото така грижливо, като че скелетът се приготовлява за някой музей.

Тъй като познанията на ловеца по естествена история се ограничаваха до онова, което бе зърнал при едно случайно посещение на една лондонска менажерия, той не се и запита какви птици вижда пред себе си и какво търсят те тук.

Най-напред той ги взе за токачките, които диреше, но когато ги разгледа по-внимателно, почна да се съмнява дали са токачки. Последните, поне питомните, които франтът бе виждал в Гостоприемната планина, имаха синкава перушина с бели точки, а птиците на поляната бяха съвсем черни. Кой знае дали дивите токачки не се различаваха от питомните си братовчедки. Навярно с това можеше да се обясни и разликата в цвета на перушината им.

Докато правеше тези догадки, контето забеляза една друга особеност в птиците. Всички имаха голи вратове и глави с червеникав или кървав цвят, точно като пуйките.

„Ха, че тоова са пууйки, бога ми! Ято дииви пууйки!“

Лондонският франт беше чувал от някого или някъде, че дивата пуйка се въди в Америка, следователно и в Ямайка, щом островът съставляваше част от Америка.

Колкото и погрешен да беше изводът, разсъждението задоволи Смиджи и го убеди твърдо, че има пред себе си ято диви пуйки, затова той реши да го обходи.

Птиците бяха на твърде голямо разстояние и по тях не бе възможно да се стреля. За да се приближи, ловецът коленичи и почна да лази зад ниските храсти, които растяха около поляната.

Кожените му панталони щяха вероятно да пострадат от този начин на придвижване и той едва сега почувствува неудобството от щрайфелките, но така силно желаеше да сполучи, че не би се спрял, дори да се похабяха целите панталони заедно с щрайфелките. Той само си представяше срама, който го очакваше, ако се върне с празна торба в Гостоприемната планина, и славата, която щеше да го осени, когато се прибере с пълна.

Вместо да пълзи между храстите в безсмислено усилие да се прикрива от бдителността на птиците, ако Смиджи беше тръгнал направо към тях, щеше по всяка вероятност да улучи нещо. Шансовете бяха големи, защото птиците не бяха никакви пуйки, а пуякоподобни лешояди (или, както ги наричат в Ямайка, „Джон Кроу“) и понеже биенето им на острова беше забранено със закон, те нямаше да обърнат на ловеца повече внимание, отколкото на някоя крава, която се вре помежду им.

Обстоятелството обаче, че той беше конте, което изглежда ямайските лешояди не можеха да пропуснат да не забележат, съчетано с лукавия начин на приближаването, събуди подозрението на птиците и, изплашени, те всички се издигнаха лениво във въздуха.

Лешоядите не отлетяха надалече и повечето от тях накацаха по съседните дървета, а един кацна на един дънер, който не отстоеше на повече от сто ярда от мястото, където бе коленичил Смиджи.

Тази птица, очевидно най-хубавата от ятото, погълна цялото внимание на ловеца.

Той се убеди, че един изстрел наслуки върху ятото не е повече възможен, защото птиците се пръснаха по дърветата, и реши, че е по-разумно да се задоволи с една-единствена пуйка. Едно само от тези създания беше достатъчно, за да издуе ловджийската торба. Та една дива пуйка или пуяк по-правилно се равняваше на половин дузина токачки или на десетина диви гълъби.