Тази заран величайшата фигура на г. Смиджи бе облечена в ловно облекло и при все че един западноиндийски ловец или един английски ловен придружител биха се усмихнали подигравателно на подобна „премяна“, франтът разглеждаше със задоволство дрехите си, които намираше за точно „най-поодходящото“.
Костюмът се състоеше от туникоподобна къса дреха с френска кройка от зелено копринено кадифе, гарнирана с кожички; шапка във формата на шлем, отговаряща на дрехата, и яркочервена жилетка, украсена със сърмени гайтани.
Господин Смиджи си въобразяваше, че е усъвършенствувал облеклото си, като вместо бричове и високи ботуши е обул дълги панталони. Те бяха направени от обработена еленска кожа със сламен цвят, която беше мека като най-финия велур. Панталоните прилягаха твърде плътно към краката, макар че франтът имаше тънки като вретена крака. Нещо повече: отдолу на крачолите имаше щрайфелки, които преминаваха под огледално лъскави лачени ботушки, една друга грешка, на която всеки истински ловец би се усмихнал.
Но това нямаше значение. Тези малки ексцентрични нововъведения в ловното облекло от онази епоха бяха измислени от г. Смиджи, който минаваше за блестящ образец на модна изисканост, тъй като голямото му състояние му позволяваше да налага своя стил на един ограничен кръг от познати във великото кралство на франтовщината.
Господин Смиджи се беше докарал така, защото се канеше да отиде на лов из хълмищата, за да разнообрази своето всекидневие, нанасяйки поражения сред горските гълъби и дивите токачки, за които му бяха казали, че се срещат в изобилие по тези краища. Да се покаже в своя гиздав ловен костюм беше друга подбуда, тя бе също така важна, но известна само на слугата му — една твърде съвършена личност, защото не издаваше, че в очите му неговият господар е престанал отдавна да бъде герой.
Проектираната експедиция не представляваше някакво голямо начинание по предварително установена програма, а чисто и просто едно обикновено, случайно хрумване. Ловецът възнамеряваше да излезе сам на лов, понеже тоя ден кустосът имаше някаква важна работа в града и франтът си въобрази, че една разходка из съседните гори ще може да убие твърде приятно времето между закуската и обеда. Той нямаше нищо друго предвид и се нуждаеше единствено от един негър за водач.
— Наиистина — забеляза контето в изблик на възхищение, застанал пред огледалото, като се обърна към лакея си — тия крееолски същества са очаарователни, наиистина очаарователни! Ниищо в тееатъра и опеерата не може да се сравняява с тях! Такиива мили оочи, такаава божествена снаага и такиива лееки побееди! Боога ми, наброоявам веече цяяла дузиина! Ай, ай — засмя се той самодоволно, — съвсеем естествеено, че… Не намиираш ли, Томс?
— Съвсем естествено, ваше благородие — съгласи се Томс със силен ирландски акцент, показващ, че е родом от Уелс.
Изглежда, че покорителят на женските сърца или не беше доволен от дванайсетте си леки победи и желаеше да увеличи броя им на тринайсет, или не беше сигурен в завоюването на една от дванайсетте креолки — такъв извод можеше да се направи от разговора, който последва между него и душеприказчика му.
— Слуушай, Томс — каза франтът, обръщайки се към лакея с по-сериозен глас, — ти си извънреедно умен мъж. Точно такаа, честна дуума.
— Благодаря ви, ваше благородие. То се дължи на туй, че се намирам в обществото на ваше благородие.
— Няяма значеение, няяма значеение. Забеляязал съм, че си умен мъж.
— То е от скромната ми служба при ваше благородие.
— Дообре, Томс. Иискам да изполузвам интеелигентността ти.
— По какъв начин, ваше благородие. Искате да свърша някаква работа?
— Даа. Познааваш ли оная неегърка — каафявото момииче с тюрбана, искам да каажа?
— Прислужницата на госпожица Воан ли?
— Тоочно тя. Йоола или нещо подобно е имеето на създаанието.
— Да, Йола, така се казва, ваше благородие.
— Дообре, Томс. Предпоолагам, че имаш прекраасна възможност да разгооваряш с нея, с неегърката, искам да каажа.
— Много често, ваше благородие. Разговарях вече с нея сума пъти.
— Дообре! Сеега следния път, когато разгооваряш с нея, Томс, иискам да я изпоомпиш.
— Да я изпомпя! Какво е това, ваше благородие?
— Заащо, драаги! Не си ли чуувал такоова нещо?
— Хм, не ви разбирам, ваше благородие.
— Не ме разбиираш? Ти си глупаак, Томс!
— В обществото на ваше благородие…
— Каквоо, драаги! В мооето общество си стаанал глупаак!
Читать дальше