Майн Рид - Ямайски марони

Девойката не отвърна нищо на думите на възлюбения си, а го погледна безмълвно сякаш с упрек. Нещо подобно той прочете или си въобрази, че се чете във взора й.

— Какво, Йола, не си ли доволна от онуй, което ти съобщих? Упрекваш ме? Наистина, признавам, че не е много почтен тоя начин да събирам парите за откупа ти. Maldito! 20 20 Maldito (исп.) — клетник. Бел.прев. Какво да правя? За нас мароните има само един начин да спечелим някой лев: да ловим диви свине и да продаваме пушеното им месо. Но от това едва смогваме да преживеем. Crambo! Никога не бих успял да събера сто фунта по тоя начин. Тъй че не ме кори, скъпа Йола, за онуй, което сторих. Кълна ти се, противен ми е тоя лов на хора. Що се отнася до момъка, когото хванах тая заран, бих рискувал много и пак не бих го върнал, ако не трябваше да откупя свободата ти. За това ми са нужни сто фунта, които, надявам се, ще стигнат, за да се съгласи господарят ти.

— Ах, Кюбина — въздъхна влюбената робиня, — Йола носи на теб лоша вест. Господар не съгласи на сто фунта. Само преди два дни на него предлагат двойно повече за бедна робиня Йола.

— Предложили му за тебе двеста фунта! — възкликна маронът и навъси вежди начаса. — Това ли искаш да кажеш, Йола?

— Да, това — въздъхна отново робинята тежко.

— И кой е той? Кой? — запита бързо влюбеният с тревожен глас. Ревност пламна в погледа му като начупена светкавица в облачно небе. Той знаеше, че никой не би предложил двеста фунта за една робиня, даже за Йола, ако няма някаква долна подбуда. Хубостта на момичето и необикновено високата цена биха накарали да се усъмни дори един незаинтересуван човек. Колко по-подозрителен следваше да бъде пък един влюбен!

— Някой бял човек, нали? — продължи маронът, без да изчака ответ на първия си въпрос. — Има ли нужда от питане? Но кажи ми, Йола, кой е тоя, който се кани да стане по този недостоен начин твой господар. Знаеш кой е, предполагам.

— Господарка Кейт каже всичко на Йола. Евреин, проклет бял човек. Същи, който взема Йола от голям кораб и продава първо на господар Воуан.

— Аха — възкликна гневно влюбеният. — Тоя ли дърт лешояд! Хубаво го казваш: проклет бял човек. Познавам тоя негодник добре! Crambo! Какво може да иска от нея? — прошепна си замислено и разтревожено маронът. — Някаква долна подбуда, положително. О, сигурно!

После, като се обърна към изгората си, момъкът продължи:

— Уверена ли си, Йола, че старият евреин е направил това предложение?

— Така каже господарка.

— Двеста фунта! И господин Воуан не ги приел?

— Господарка Кейт не позволи на господар Воуан да продава Йола. Тя каже никога. Да, млада господарка много добра, много, много добра. Не иска да знай колко пари дава той. Тя никога не продава Йола на проклет бял човек. Тя така каже много пъти.

— Госпожица Кейт? Наистина, тя е добра и великодушна! Това е нейно дело, инак кустосът никога не би отхвърлил такова съблазнително предложение. Двеста фунта! Огромна сума! Добре, ще почна отново! Ще се бъхтя денем и нощем, за да я събера. И тогава, ако откажат да те дадат на мене… ха-ха, какво тогава?

Маронът спря, като че очакваше отговор не от изправената пред него девойка, а по-скоро от себе си.

— Не се тревожи! — продължи той с изражение, пълно с надежда и решителност. — Не се плаши от бъдещето, Йола! И най-лошото да дойде, пак ще бъдеш моя. Ах, скъпа, ти трябва да споделиш моя планински дом, дори и ако го превърна в разбойническо гнездо.

— О — възкликна девойката, стресната леко от дивия поглед и словата на любимия и, като същевременно взорът и се спря в червената локва, където бяха убити кучетата. — Кръв, Кюбина!

— Животинска кръв само: един глиган и две кучета. Току-що тук ги убихме. Не се страхувай! Ти трябва да си храбра, моя Йола, щом ще ставаш жена на марон. Нашият живот крие много опасности.

— С теб Йола не се бои. Тя отива навред, далече в планина, на Дяволска канара, навред, където каже Кюбина да отива.

— Благодаря ти, мила. Може би някой ден ще бъдем принудени да отидем в планините. Да избягаме и ние. Но ще се помъча дотам да не стигаме. Ако не успея, тогава ще избягаш заедно с мене, нали?

— Каквото прави Кюбина, Йола прави същото. Където отива Кюбина, отива и Йола.

Пламенната клетва бе запечатана с една целувка, подир която последва миг на свещено мълчание.

— Доста сме говорили — поде момъкът, нарушавайки мълчанието. — Това ще бъде последният ни изход. Но да се надяваме на нещо по-добро. Съдбата може да се умилостиви. Момчетата ми са верни и биха ми помогнали, ала, уви, всички са бедни ловци като мене. Ще мине време, преди да посмея да те нарека моя без боязън пред лицето на всички. По-дълго време, отколкото предвиждах. Но няма значение. Ще се срещаме често. А сега, драга, слушай какво ще ти кажа. Слушай и го запомни добре! Ако някой бял негодник се опита да те оскърби, сещаш се какво искам да кажа; ако си изложена на подобна опасност, както си била, ако старият Джесурън беше станал твой господар; уви, никой не знае как, кога и къде може да ти се случи това премеждие, избягай веднага тук на тая полянка и ме чакай. Ако не дойда аз, друг ще дойде. Аз всеки ден ще пращам по едного от моите хора да идва тук. Не се страхувай да избягаш. При все че не бих желал да си създавам главоболия за един обикновен роб, за теб ще рискувам и ще те защитя. Да, сърце мое!