Майн Рид - Ямайски марони

За беглеца жестикулациите на ловеца бяха по-разбираеми от словата. Той схвана, че трябва да се скрие между високите корени на памуковото дърво и ставайки от пъна, изпълни послушно заповедта.

Капитанът на мароните хвана едното умряло куче за опашката и го повлече през полянката, после го захвърли в храстите. Връщайки се към памуковото дърво, той скри по същия начин и трупа на другото куче. Сетне предупреди роба да не мърда от скривалището си и се приготви да посрещне девойката, на която бе определил среща по обед.

Любимият, когото една девойка обича, никога не трябва да остава разочарован. Вярна на дадената дума и точна по отношение на уговорения час, очакваната изгора се появи на полянката.

Тя се приближи към памуковото дърво със срамежлива, но кипра походка и с увереност в изражението на лицето, показваща, че девойката иде, без да се страхува. В тъмните очи се четеше доверие, а леко закачливата усмивка, която играеше на красиво извитата й устичка, говореше за разгоряла се вече страст и същевременно издаваше пълна вяра в разменените любовни клетви.

Кюбина излезе напред, за да пресрещне любимата си, и двамата влюбени застанаха на открито, на известно разстояние от дървото. Държането им показваше, че те не за първи път, а често са се виждали на същото това място.

Присъствието на беглеца, който не се виждаше в скривалището му, не попречи на марона да посрещне изгората си с целувка и да я прегърне за миг в обятията си.

Когато първото опиянение от срещата попремина, двамата се разбъбриха. Момичето заговори първо.

— Кюбина, Йола има да каже на теб новини.

— Ох, сърце, какви вести? Виждаш ми се посърнала. Новините не ще да са много радостни.

— Да, не радостни, лоши вести.

— Я да чуя, сърце. Пак нещо ти е набърборила Синти. Казах ти да не обръщаш внимание какво плещи това момиче.

— Не, Кюбина, Йола никак не обръща внимание какво казва Синти. Йола знае, че Синти лошо момиче. Но сега Синти нищо не говори да ядосва Йола. Господарка Кейт казва.

— Ах, нещо ти е казала госпожица Воуан! Вестите трябва да са лоши, щом идват от нея. Но какво е точно, Йола? В края на краищата може пък да не е толкова страшно.

— Не, Кюбина, страшни вести. Йола плаши нещо не дели нея от теб дълго, дълго време.

— Да ни раздели задълго! Не може да бъде. Госпожица Воуан не би се противопоставила на срещите ти с мене.

— Не, това не. Друго нещо пречи на нас.

— Какво? — запита влюбеният и като видя, че неговата изгора се двоуми да произнесе някоя дума, мисълта за която я кара да се черви, я насърчи. — Хайде, миличка, не се страхувай! Знаеш, че сме сгодени. Помежду ни не трябва да има тайни. Какво искаше да кажеш?

С плах шепот и влюбен погдед момичето промълви:

— Да се оженим.

— О — възкликна маронът с уверен глас, — мисля, нищо не може да се случи, за да ни попречи. Поне за дълго време. Аз вече спестих близо сто фунта и един щастлив лов тая заран ще ми позволи да донатъкмя парите. Сигурен съм, че кустосът не ще поиска повече от сто фунта. Макар че като станеш веднъж моя — продължи момъкът, хвърляйки нежно усмихващ се поглед към любимата си, — всичките богатства на света не биха ме изкушили да се разделя с тебе. Надявам се — добави той шеговито, — че стотина фунта ще бъдат достатъчни, за да станеш моя робиня.

— Твоя робиня, Кюбина!

— Да, Йола, както сега съм твой роб аз.

— Ах, така Йола твоя, твоя завинаги, завинаги!

— Вярвам ти, момичето ми — съгласи се влюбеният, поглеждайки с признателност изгората си. — Аз съм много щастлив, като си помисля, че си моя и че ми принадлежат, както ме уверяваш, сърцето и душата ти. Но, мила ми Йола, докато друг е господар на тялото ти и не в името на правото, а по силата на властта си може да разполага с теб, както пожелае, уви… защото кой е в състояние да спре тия надути плантатори да вършат престъпления, на които те самите са съдии… Ах, Йола, момичето ми, ужасно е да се говори за безчовечните им дела. Тая утрин пак се сблъсках с тяхната жестокост и когато си представя, че се намираш в ръцете на един от тях, всеки час, докато не откупя свободата ти, ще ми се струва безкрайно дълъг. Все ще се страхувам да не би да се случи нещо, което да ни попречи. Тъкмо днес самочувствието ми е повишено — продължи влюбеният, като придружи твърдението си с усмивка на задоволство. — Успях вече да събера почти сто фунта и като се прибави наградата, която очаквам да получа за избягалия роб, когото улових, сумата ще се закръгли напълно.