Майн Рид - Ямайски марони

— Викаш ме, татко! Какво? Закуската ли не е готова?

— Не, Катрин — отговори сериозно г. Воуан. — Не те викам за това.

Сериозният тон не беше необходим. Обръщението „Катрин“ беше достатъчно да издаде, че баща й е настроен делово, понеже само в подобни случаи той употребяваше пълното й кръщелно име.

— Седни тук! — каза той и посочи едно кресло срещу себе си. — Седни тук, дъще, и слушай — имам нещо важно да ти съобщя.

Младото момиче изпълни бащината заповед мълчаливо и отчасти с оная неохотна несръчност, която болните проявяват, когато седят пред лекаря, или с която немирно дете се кани да изслуша мъмренето на родителите си.

Природната жизнерадостност на „малката Куошеба“ не се потискаше лесно и при все че изразът на необичайна сериозност у плантатора беше в състояние да я възпре, тържественият тон, с който той заговори, предизвика противоположно въздействие. В двата ъгъла на прелестната й уста пробягна едва скрита усмивка.

Бащата я забеляза, но вместо да се усмихне и той, лицето му се навъси.

— Моля ти се, Катрин — упрекна я той, — извиках те да поприказваме по един важен въпрос. Надявам се, че ще ме изслушаш внимателно, както подобава на предмета, който искам да разгледам.

— О татко, как мога да бъда сериозна, преди да зная за какво ще говорим. Надявам се, че не ти е зле.

— Хм, не. Предметът няма нищо общо със здравето ми, което, слава на провидението, е достатъчно добро, нито с твоето здраве. Става дума не за нашето здраве, а за богатството ни, Катрин.

Той натърти последните думи с поверителна отсянка, сякаш за да събуди интерес у дъщеря си към темата.

— Богатството ни, татко! Дано не се е случило нещо лошо! Да не би да си претърпял загуби?

— Не, миличка — заговори сега с топъл, бащински глас г. Воуан, — нищо подобно. Слава на съдбата и малко може би на собствената ми предвидливост! Не очаквам загуби, а печалби.

— Печалби!

— Да, печалби, малка хитрушо! Печалби, за които и ти можеш да ми помогнеш.

— Аз, татко? Как бих могла да ти помогна, като не разбирам нищо от търговия. Уверявам те, не разбирам нищичко!

— Търговия! Ха-ха! Не се отнася до търговия, Кейт, Ролята, която ти се пада да играеш, е само развлечение, така се надявам поне.

— Моля ти се, кажи ми каква е тая роля, татко? Нали знаеш колко обичам развлеченията. Всички го знаят.

— Катрин — отново стана сериозен бащата, — известно ли ти е на колко си години?

— Разбира се, татко. Поне както ми е казано. Навърших осемнайсет.

— И знаеш ли за какво трябва да мислят и за какво мислят обикновено момичетата на твоята възраст?

Кейт или се престори, че не знае; или действително не знаеше какъв отговор очаква баща й.

— Хайде — рече г. Воуан шеговито. — Сещаш се какво искам да кажа.

— Уверявам те, татко, че не се сещам. Знаеш, че от тебе нямам тайни. Ти си ме научил така. Ако имах някаква тайна, щях да ти я поверя.

— Зная, че си добро дете, Кейт. Зная. Но подобна тайна не бих очаквал да повериш даже и на мене, твоя баща.

— Моля ти се, татко. Че каква ще е тая тайна?

— Нима не знаеш! На твоята възраст, Кейт, повечето момичета — то е и правилно, и естествено — почват да мислят за някой младеж.

— А, това ли имаш предвид! Тогава мога да ти изповядам, татко, че и аз почнах да мисля за един момък.

— Охо — възкликна плантаторът, приятно изненадан. — Почна значи?

— Да, татко — отвърна Кейт с простодушна невинност. — Почнах да мисля за едного, и то така, че просто не ми излиза от ума.

— Хе-хе — повтори възклицанието си кустосът, малко пообъркан от неочакваната чистосърдечност на признанието. — Откога почна, дъще?

Господин Воуан погледна дъщеря си нетърпеливо.

— Откога ли? — запъна се Кейт замислено.

— Да. Кога почна за пръв път да мислиш за тоя момък?

— От завчера следобед, когато го видях за пръв път, татко.

— На обед, когато го видя за пръв път — поправи дъщеря си бащата. — Няма значение — продължи той и потри радостно ръце, без да забелязва озадачения израз, който се изписа по лицето на Кейт. — Може би не ти е дошло на ум в първия момент на запознанството, Често се случва. Известна срамежливост, която трябва да се превъзмогне. Значи харесва ти вече, Кейт?

— О, татко, можеш да бъдеш сигурен, че да. Повече от всички други, които досега съм срещала, с изключение на тебе, мили татко.

— Хе, сладичката ми, друго е това харесване, съвсем друго. Едното е любов, другото е дъщерна обич. Всяка си има мястото. Сега слушай, понеже си добро момиче, ще ти съобщя нещо приятно.