Майн Рид - Ямайски марони

Полученото сведение не произведе изглежда много приятно впечатление на еврейката, която с поглед, впит в пода, остана известно време замислена.

— Татко — поде тя с полусериозен и едновременно полунаивен глас, — момъкът носи една синя панделка на петелката си. Забеляза ли я? Любопитна съм да узная значението и. Орден ли е или нещо друго? Какво ти каза?

— Да, и аж я видях, но той не помена нищо за нея и аж го не питах. Не е орден. Нищо подобно. Баща му е бил само беден художник.

— Чудя се откъде е взел тая панделка? — промълви Джудит ниско, сякаш на себе си.

— Можеш сама да го запиташ, Жудит. Няма нищо лошо.

— Не, няма да го питам! — промени изведнъж държанието си девойката, като че ли се засрами от проявената слабост. — Какво ме интересува той и панделката му.

— Няма никакво жнашение, Жудит, няма жнашение, щом го накараш, да се заинтересува от тебе.

— Да се заинтересува от мене! Да не искаш, татко, да го накарам да се влюби в мене?

— Тошно това, тошно това.

— Защо, моля?

— Не питай сега. Имам една цел. Ще я ужнаеш, когато му дойде времето. Накарай го да се влюби в тебе. До уши, ако можеш.

Препоръката изглежда не се стори неприятна на Джудит. Тя посрещна бащиния съвет с поглед, който съвсем не изразяваше неудоволствие.

— Ами — запита тя, след като поразмисли и се засмя — какво ще стане, ако в желанието си да помамя него, хлътна аз самата. Разправят, че понякога тарантулата сама се улавя в собствената си примка.

— Ако ушпееш да хванеш мухата, мое жладко паяше, не ще бъде голяма беда. Толкова по-добре. Но най-напред улови мухата. Не отпушкай нишките на сърцето си, докато не се увериш, ше си уплела неговото. Пожле можеш да вършиш, каквото ишкаш Но доща. Шувам го, ще ижлиза от щаята си. Трябва да отида да го отведа на закушка. Сега Жудит, бъди мила. Отправи му най-жладката си ужмивка!

Завършвайки разговора с бащинско насърчение, Джейкъб Джесурън излезе, за да отведе госта в големия хол.

— Ах, мили татко — прошепна Джудит, поглеждайки след него със загадъчна усмивка на лицето, — веднъж да ме намериш готова да изпълня съветите ти, макар и не заради тебе самия или заради него, каквито и да са намеренията ти. Нещо по-велико ме мами: една опасна страст, с която си играя, и заради самата опасност ще се опитам. Охо, идват! Колко гордо пристъпя! Сякаш той е господарят, а ти стари израилтянино, си негов управител, негов книговодител, ха-ха!

— Уф — смехът й се пресече и усмивката се превърна в гримаса, — панделката! Още я носи. Какво ли означава тя? Няма значение, вече. Скоро ще разнищя гранката на свилената му тайна, пък ако ще и да разкъсам сърцето си!

По същото време в Гостоприемната планина се разиграваше сцена, която изненадващо съответствуваше на току-що описаната. Лофтъс Воуан водеше с дъщеря си разговор, подобен на беседата между Джейкъб Джесурън и Джудит, и темата беше сходна, а подбудите на плантатора бяха също тъй долни като тези на чифликчията.

Смиджи още спеше. В своя „мииличък Лоондон“ той никога не беше познал утринните часове и през целия си живот не беше видял как изгрява слънцето. Обичайният час за ямайската закуска се явяваше прекомерно ранен за него, тъй че, познавайки навиците на госта си, внимателният кустос бе наредил закуската да не се поднася, докато франтът не даде признаци, че си е отспал. Никой нямаше право да смущава сънищата или дрямката му, преди Морфей да е напуснал доброволно стаята му. Чак тогава лакеят Томс, на когото беше поверено отговорното бдение, оповестяваше, че предстои господарят му да се яви лично.

Тая утрин, втората подир пристигането си, контето се излежаваше, както обикновено. Плантаторът и Кейт бяха ходили на разходка още преди няколко часа. Макар и в различни посоки, те бяха излизали и сега се срещаха в големия хол в часа, в който бяха свикнали да закусват. Но на масата не се появи закуска, при все че покривката беше застлана. Закуската щеше да бъде поднесена едва когато знатният гост благоволеше не да слезе, а да излезе от спалнята си, понеже стаята му беше на същия етаж. Младата креолка не се вълнуваше много от промяната на часа на утринното или на кое да е друго ядене. Тя беше още много млада, за да може да се оплаква от придобити навици. Но при г. Воуан нещата стояха другояче. Забавянето на закуската представляваше за него сериозно неудобство. За да го смекчи донякъде, гой бе поискал да му донесат чаша кафе и бисквити, с които се мъчеше да залъже глада си, докато дойде дъщеря му. Случайните полуочаквателни, полунеспокойни погледи, които той отправяше към коридора, откъдето щеше да се покаже Кейт, издаваха някаква цел: той или искаше да чуе или желаеше да направи някакво съобщение. Последното беше по-вероятно, защото при влизането си младата креолка се обърна с въпрос към баща си.