Майн Рид - Ямайски марони

Колкото и да беше бързо свличането и черна пропастта, в която пропадна, ловецът не се уби. Дори не се нарани тежко, защото „праханта“, през която се повлече, макар и не достатъчно здрава, за да го задържи, оказа известна съпротива на скоростта на падането и той достигна до дъното постепенно.

Въпреки че не беше нито убит, нито зашеметен, той остана известно време напълно лишен от чувства, сякаш бе мъртъв или в несвяст. Изненадата му отне не само способността да говори, но и да мисли и той стоя доста време неподвижен като човечето на старинен часовник, което, след като е ударило камбанката, се е прибрало отново в къщичката си.

Сетне независимо от ужасната уплаха той почувствува, че не е тежко контузен и съзнанието му почна да се възвръща. Сега той се опита да освободи краката си, защото при пропадането те се бяха подгънали донякъде, както ги свиват при сядане терзиите.

След известно усилие контето успя да измъкне краката си и като забеляза, че отгоре идва светлина, насочи поглед в тази посока.

Нужно му беше известно време, за да определи точното естество на мястото, където се намираше, понеже гъст облак прах се носеше наоколо му. Той не само пречеше на ловеца да вижда, но и беше проникнал в устата и ноздрите му и го караше да киха силно.

Пепелта обаче постепенно се разнесе и Смиджи смогна да определи местоположението си.

Над главата му се виждаше светло кръгло петно, което той знаеше, че е небето, а наоколо му се Издигаше тъмнокафява стена, висока няколко фута над прострените му нагоре ръце. Той схвана, че се намира в кухината на един огромен прав цилиндър с грапава гнила повърхност.

Колкото усещанията на франта се избистряха — а едновременно и атмосферата се изясняваше, — толкова по-определено той разбираше нещастието, което го бе сполетяло. В началото той не го погледна в светлината на нещастие, поне не го счете за много тежка беда. Искаше му се по-скоро да се изсмее на необикновеното приключение.

Чак когато реши да се покатери нагоре, за да излезе, и се опита да го стори, той разбра трудността, която дотогава не бе подозирал и която го изпълни с тревога.

Вторият опит да се измъкне се оказа толкова безуспешен, колкото и първият. Третият има същия изход. Четвъртият не беше по-щастлив. Петият не даде резултат и след шестия Смиджи се отпусна на гнилите отпадъци със свито от отчаяние сърце.

Той можеше да възкликне:

„Facilis descensus Averni, sel revocare gradum“. 22 22 „Лесно е да се слезе в Аверн, но не и да се излезе“ — стих от Вергилиевата „Енеида“. Аверн е езеро в Южна Италия, недалече от Неапол, в кратера на угаснал вулкан. Древните римляни са смятали, че там се намира входът за подземния свят. Бел.прев.

Духът му бе обхванат от неописуем ужас. Той така го притисна, че отне способността му да разсъждава.

Когато си възвърна тази способност, франтът се увери още повече в безизходността на своето положение. Колкото повече си блъскаше главата, толкова по-силно му се натрапваше мисълта за опасността, в която го хвърли прибързаният му скок.

Бедата не беше малка — никакво забавно приключение: отдавна тя загуби този си приятен изглед. Дебнеше го не нещастие, а открита опасност: опасност за живота му!

Да, съвсем сигурно — животът му беше в опасност. Франтът не закъсня да стигне до това убеждение. Веригата от индуктивни съждения, която доведе до подобен извод, беше поразително ясна. Ако ловецът не съумееше сам да се измъкне от клопката, в която чрез своя съдбоносен скок се вкара сам, кой можеше да го спаси?

Да се възлагат надежди на Куоши беше неоснователно. Негърчето остана надире му и щом не се отзова на виковете му, или спеше, или си беше отишло. Но дори и да беше будно, и още в бивака, каква вероятност имаше то да намери господаря си?

Можеше ли момчето да проследи дирите му до дървото? Едва ли Куоши щеше да успее. Смиджи си спомни, че по-голямата част от местността, през която мина, беше покрита с диво гигантско просо, в което нито стъпките, нито колената оставяха някакви следи. Жилавите стебла на тревата се изправяха веднага, щом човек отминеше, и запазваха твърде малко доказателства, че някой е вървял. Навярно подобни дири биха били достатъчни за един опитен ловец, но щяха ли да помогнат на гламавото негърче, просто конярче в плантацията! А ако Куоши не успееше да открие следите му, каква вероятност имаше, че той ще намери ловеца. Никаква — или едно на хиляда само!