Майн Рид - Квартеронката

Един от изисканите господа, които описах, седеше срещу мене. Изглеждаше, че губи значителни суми, които земеделецът или търговецът на свини печелеше. Очевидно изящно облечените играчи нямаха щастие в играта, а това подтикваше и други прости хорица да си опитат късмета.

Започнах да изпитвам съчувствие към натруфения господин — толкова големи бяха неговите загуби. Не можех да не се възхищавам от самообладанието, с което ги понасяше.

Най-после той вдигна глава и обиколи с поглед лицата на всички, които стояха наоколо. Като че искаше да се откаже от играта. Очите ни се срещнаха. С известно нехайство той промълви:

— Може би, вие, чужденецо, желаете да си опитате късмета? Ако искате, можете да заемете моето място. Не ми върви. Тази вечер в никой случай няма да спечеля. Отказвам се да играя.

Това накара останалите играчи, в тяхното число и търговецът на свини да обърнат очи към мен. Очаквах този господин да кипне от яд, но се излъгах. Напротив, той ме поздрави с дружелюбен тон.

— Здравейте, господине! — провикна се той. — Нали не ми се сърдите?

— Ни най-малко — отвърнах аз.

— Наистина не исках да ви обидя. Помислих си, че някой падна от парахода. Дявол да ме вземе, ако не съм го помислил!

— Ах, съвсем не съм се обидил — възразих аз, — за да ви го докажа, каня ви да пийнем по чашка заедно.

Джулепите и откъсването от мъчителните размишления ме бяха развеселили. Простичкото извинение веднага ме спечели.

— Като нищо! — съгласи се търговецът на свини. — За вас съм готов на всичко! Но, чужденецо, трябва да ми позволите аз да платя. Нали виждате, че съм спечелил малко нещо. Пиенето трябва да е от мене.

— Нямам нищо против.

— Е, хайде тогава всички да му дръпнем по едно! Аз черпя. Какво ще кажете, братлета? — В отговор се чу одобрителна глъчка. — Хубаво! — продължи той. — Хей, барман! По чаша на всеки!

С тези думи човекът с бялата шапка и доченото сако пристъпи към бара и сложи няколко долара на тезгяха. Всички, които се намираха наблизо, го последваха и всеки викаше името на питието, което му допадаше най-много — джинслинг, коктейл, коблър, джулеп, бренди-смяш и други подобни интересни смеси.

В Америка хората не пият питието си на малки глътки и седнали — пият прави, или, тъй да се каже, бегом — защото независимо от това, дали питието е горещо, или студено, смес или „чисто“, то се изпива на един дъх и след това пиячите се връщат на столовете си да пушат, да дъвчат тютюн и да чакат някоя нова покана: „Хайде всички да му дръпнем по едно!“

След няколко секунди всички бяхме му „дръпнали по едно“ и играчите отново заеха местата си около масата.

Господинът, който ми беше предложил да го заместя, не се върна на мястото си. Нямал късмет — повтори той — и не искал да играе повече тази вечер.

Кой ще заеме мястото на партньора му? Въпросът бе отправен към мене.

Аз поблагодарих на новите си познати; невъзможно беше да играя, тъй като никога не бях играл юкър и следователно съвсем не познавах тази игра с изключение на няколко правила, които бях разбрал, докато наблюдавах как играят.

— Тая работа не става — рече търговецът на свини. — Няма ли да можем да наредим едно каре? Хайде, г. Чорли… май че тъй ви беше името, господине? (Тези думи бяха отправени към човека, който беше станал от масата.) — Как тъй ще ни зарежете? Без вас трябва да развалим играта.

— Да, ама ако играя пак, само ще губя — не се съгласяваше Чорли. — Не — отсече той, — не рискувам повече.

— Може би този господин играе вист — подхвърли друг, като имаше предвид мене. — Струва ми се, че сте англичанин, господине. Досега не съм срещал ваш сънародник, който да не е добър играч на вист.

— Вярно, вист играя — нехайно отговорих аз.

— Добре тогава, какво ще кажете за една игра вист? — попита този, който се беше обадил последен, и обиколи с поглед всички около масата.

— Не я разбирам много тази игра — рязко отвърна търговецът на свини. — Може и да поиграя в краен случай, за да не разваля играта, ама тоя, дето ще играе с мене, май ще трябва да си отваря очите на четири.

— А, сигурно знаете играта не по-зле от мене — отвърна му този, който бе предложил да играят вист.

— Кой знае от колко години не съм играл нито един робер вист, ама като не можем да попълним четворката за юкър, хайде да опитаме вист.

— Виж — намеси се господинът, който се беше отказал да играе юкър, — щом ще играете вист, нямам нищо против да се опитам и аз, може да ми провърви на вист и ако този господин няма нищо против, бих искал да ми е партньор. Както казвате, господине, англичаните са добри играчи на вист. Ако не се лъжа, вист е тяхна национална игра.