Майн Рид - Квартеронката

— Няма да сме с равни сили, г. Чорли — каза търговецът на свини, — но щом вие предлагате, ако г. Хатчър… мисля, че тъй беше името ви, господине?…

— Да, името ми е Хатчър — отвърна същият, който бе предложил да играят вист.

— Ако г. Хатчър няма нищо против това разпределение — продължи бялата шапка, — аз няма да се измъкна. Дявол да ме вземе, ако се измъкна!

— На мене ми е все едно — каза Хатчър с тон на безразсъдно безразличие, — само да стане играта.

Да си призная, никога не съм обичал да играя хазартни игри, нито като любител, нито другояче, но обстоятелствата бяха направили от мене сносен играч на вист и смятах, че малцина биха могли да ме бият на тази игра. Ако моят партньор я знаеше, колкото я знаех аз, сигурен бях, че не биха могли да ни ощетят много, а имаше изгледи да я знае добре. Такова беше мнението на един-двама от стоящите наоколо, които ми пошепнаха на ухото, че той сам струвал колкото двама на вист.

Отчасти поради безразсъдното настроение, в което бях изпаднал, отчасти подтикван от едно тайно намерение — намерение, което се затвърди още по-силно отпосле, — а отчасти и поради това, че бях предизвикан и тъй да се каже, „сложен на тясно“, се съгласих да играя: Чорли и аз срещу Хатчър и търговеца на свини.

Насядахме около масата — партньорите vis-a-vis 127 127 Vis-a-vis (фр.) — един срещу друг. — Б.пр. , картите бяха размесени, сечени, раздадени и играта започна.

Първите две или три игри играхме с ниски мизи — по долар на човек. Това стана по желание на Хатчър и търговеца на свини, които не искаха да рискуват много, тъй като били почти забравили играта. Обаче и двамата сключваха многобройни странични облози с моя партньор Чорли и с всеки друг, който пожелаеше. Обзалагаха се за козовете, цвета на картата, кой ще вземе следващата ръка и кой те спечели играта.

Моят партньор и аз спечелихме първите две игри, и то много бързо. Забелязах, че няколко пъти противниците ни играеха погрешно. Започнах да вярвам, че наистина не ни бяха прилика. Чорли каза същото с тържествуващ вид, сякаш играехме само за чест и слава, а мизите нямаха никакво значение. След малко, когато спечелихме още една игра той пак се похвали.

Търговецът на свини и неговият партньор като че започнаха да се ядосват.

— Картите са виновни — рече вторият с раздразнен тон.

— То се знае, че картите са криви — повтори бялата шапка. — Една свястна карта не съм имал, откак почна играта. Ей на̀, пак!

— Пак ли лоши карти? — запита го неговият партньор с мрачно изражение.

— Лоши, и още как! Ще спечелиш с такива карти, ама утре!

— Хайде, господа! — възкликна моят партньор Чорли. — Не е много честно това… недейте си подсказва.

— Ба! — провикна се търговецът. — Ако искате, мога да ви покажа картите си. Няма нито една ръка.

Ние спечелихме пак!

Противниците ни, раздразнени още повече от нашата сполука, предложиха да удвоим мизата. Ние се съгласихме и започнахме нова игра.

Пак Чорли и аз излязохме победители и търговецът на свини запита партньора си дали иска още веднъж да удвои мизата. Той се поколеба, като че ли сумата му се виждаше прекалено голяма, но след малко се съгласи. Разбира се, ние като печеливши не можехме да се противопоставим и още веднъж „обрахме каймака“, както благозвучно се изрази Чорли.

Пак удвоихме мизата и не беше изключено все така да я повишаваме наново и наново, ако аз не бях се възпротивил по най-решителен начин. Спомних си колко пари имах в джоба и разбрах, че при такова покачване на мизата, ако щастието се обърнеше против нас, моята кесия нямаше да издържи. Съгласих се обаче на десет долара на човек и играта продължи при тази миза.

Хубаво беше, че не бяхме заложили повече, защото от този миг късметът като че ли ни изневери. Ние губехме почти всеки път, и то при десет долара на игра. Усещах как кесията ми чувствително олекваше. Бях, кажи-речи, опропастен.

Партньорът ми, толкова хладнокръвен досега, изведнъж взе да губи търпение и от време на време кълнеше картите и съжаляваше, че въобще се е съгласил да играе „този проклет вист“. Не мога да кажа дали поради това възбуждение, но сега той положително играеше лошо — много по-лошо, отколкото в началото. На няколко пъти захвърляше картите си, без да мисли и без да се пази. Изглежда, че от постоянните ни загуби раздразнението му се увеличи и това го правеше немарлив, даже безразсъден по отношение на изхода на играта. Това ме изненада още повече, защото едва преди един час, когато играеше юкър, го видях да губи двойно по-големи суми с явно безразличие.