Майн Рид - Квартеронката

Аврора бе временно забравена или когато си спомнях за нея, спомнях си я с по-малко горчивина. От време на време онази картина на раздялата изплуваше отново в ума ми, но болката, която се надигаше заедно със спомена, ставаше от миг на миг по-слаба и по-лесно поносима.

По средата на пушалнята имаше маса, а около нея бяха насядали пет-шест мъже. Други пет-шест стояха зад тях и надзъртаха през раменете им. Държането на всички и напрегнатите им погледи показваха с какво се занимаваха. Плющенето на карти, звънтенето на долари и честото повтаряне на думите „асо“, „вале“ и „коз“ показваха ясно, че играеха на карти. Те играеха юкър.

Любопитен да видя тази широко разпространена американска игра, аз се приближих, за да понаблюдавам играчите. Единият от тях беше моят приятел, който бе вдигнал лъжливата тревога, обаче той седеше гърбом към мене и доста време не можа да ме види.

Двама или трима от играчите бяха изискано облечени. Дрехите им бяха от най-хубав плат, жаба̀та от най-скъпа батиста, скъпоценни камъни искряха по нагръдниците на ризите им и блестяха по пръстите им. Тези пръсти обаче разкриваха много нещо. Те говореха по-ясно от всякакви думи, че господата не винаги са носили такива изящни украшения. Тоалетният сапун не беше успял да омекоти сбръчканата кожа и да заличи следите от рани — спомени от тежкия труд.

Това няма значение. Въпреки всичко те можеше да са почтени господа. В Далечния запад не отдават голяма важност на потеклото. Орачът може да стане президент.

И все пак имаше нещо особено в държането на тези хора — нещо, което не мога да опиша, но което в този миг ме накара да се усъмня в тяхната почтеност. То не се дължеше на някаква самомнителност или високомерие от тяхна страна. Наопаки, между всичките хора около масата те бяха най-възпитаните!

Положително бяха най-улегналите и най-спокойните. Може би именно тази улегналост, тази изтънчена сдържаност будеше моето подозрение. Истински почтени господа, благородници от Тенеси или Кентъки, млади плантатори от бреговете на Мисисипи или френски креоли от Орлеан биха проявили по-други характерни черти. Хладнокръвието и самодоволството, с което тези личности говореха и действаха — без признак на тревога, когато се появеше коз, без да издават яда си, когато щастието им изневеряваше, — подсказваха две неща: първо, че бяха светски хора, и второ, че не играеха за първи път на юкър. Извън това не можех да кажа нищо повече за тях. Можеше да са лекари, адвокати или „изискани безделници“ доста често срещано съсловие в американското всекидневие.

По това време все още бях твърде малко запознат с обществото на Далечния запад, за да мога да разпозная отличителните черти на различните слоеве. Освен това в Съединените щати, а особено в западните части на страната не съществуват онези особености в облеклото и държането, които в Европа като че ли съставляват отличителни белези на разните занаяти. Тук можете да срещнете пастор, облечен със синьо сако и светли копчета, съдия — със зелено, лекар с бяла ленена дреха и хлебар, докаран от глава до пети с лъскаво черно сукно.

Там, където всеки си присвоява правото да бъде джентълмен, там облеклото и отличителните знаци на различните занятия грижливо се избягват. Човек не може да различи дори и собствения си шивач всред множеството свои съграждани. Страната на типичните носии лежи по-нататък, на югозапад — Мексико е тази страна.

Известно време наблюдавах комарджиите и играта. Ако донякъде не бях запознат с банковите особености на Запада, сигурно щях да помисля, че играят на огромни суми. Отдясно на всеки играч лежеше грамадна купчина банкноти, а до нея няколко сребърни монети — по един, половин и четвърт долар. Понеже очите ми бяха свикнали да виждат банкноти от по пет лири стерлинги, масата би трябвало да ми се види затрупана с богатства. Обаче аз знаех, че тези паралелограми банкова хартия с пъстри отпечатъци не бяха нищо друго освен дребни книжни пари със стойности от един долар до шест и четвърт цента. Въпреки това мизата 126 126 Миза — залог. — Б.пр. съвсем не беше малка. Двадесет, петдесет, а даже и сто долара често минаваха от ръка в ръка след всяка игра.

Видях, че един от играчите беше героят на лъжливата тревога. Той седеше с гръб към мене и беше толкова задълбочен в играта, че дори не се обръщаше.

По облекло и външен вид се различаваше рязко от другите. Носеше широкопола бяла касторена шапка и свободно дочено сако с широки ръкави. Приличаше на заможен земеделец от Индиана или търговец на свини от Синсинати. И все пак нещо в държането му показваше, че пътуването по реката не е нещо ново за него и че не за първи път отива „надолу на Юг“. По всяка вероятност второто предположение беше по-правилно — беше търговец на свинско месо.