Майн Рид - Квартеронката

За мене беше голямо облекчение, като разбрах, че моето присъствие поне за миг озари със светъл лъч тъмата, надвиснала над тях. Когато се появих, усмивки пропъдиха мрачните сенки по лицата им и аз бях посрещнат с радостни възгласи. Да бях техен спасител, не можех да бъда посрещнат по-сърдечно.

Всред пламенните им възклицания се чуваха трогателни молби да ги купя, да стана техен господар, примесени с разпалени уверения, че ще бъдат усърдни и предани. Уви! Те не знаеха колко много ми тежеше в този миг мисълта дали ще мога да купя една от тях.

Помъчих се да бъда весел, да ги ободря с утешителни думи. А то като че ли самият аз имах нужда от утешение.

През цялото време очите ми не се спряха на едно място. Аз се взирах във всяко лице. Две газени лампи хвърляха достатъчно светлина, за да мога да сторя това. Неколцина от робите бяха млади мулати. Погледът ми се спря на всеки от тях. Как биеше сърцето ми, докато ги разглеждах! Най-после то заликува. Положително тука нямаше лице, което тя можеше да люби! Дали бяха всички тука? Да, всички — тъй каза Сципион, — всички освен Аврора.

— Ами Аврора? — попитах аз. — Чул ли си нещо ново за нея?

— Не, сподарю, аз мисля, Рора отиде в града. Тя замина с каляската, не с парахода, някои казват това и аз го вярвам.

Това беше много странно. Викнах негъра настрана.

— Кажи ми, Сципион — питах го аз, — има ли Аврора някакви роднини между вас? Брат, сестра или братовчед?

— Не, сподарю, няма. Божичко, сподарю! Рора, тя почти толко бяла, колко споица Жени, всички други са черни или най-малкото жълти! Рора тя е квартеронка, жълтите са всички мулати — не са роднини на Рора, не!

Това ме слиса и озадачи. Предишните ми съмнения вкупом нахлуха в душата ми. Отново бях обзет от ревност.

Сципион не можеше да разплете загадката. Неговите отговори на другите ми въпроси с нищо не ми помогнаха да я разреша и аз се върнах на горната палуба със сърце изтерзано от разочарование.

Единствено мисълта, че може би съм сбъркал, ме успокояваше донякъде. Може в края на краищата да не е била Аврора!

За да удавят грижи и скърби, хората пият. Спиртните питиета взети в големи количества, заглушават и телесни болки, и душевни страдания — само временно. Ала няма ни телесна болка, ни душевно страдание, което да се уталожва тъй трудно, както пристъп на ревност. Човек трябва да изпие твърде много вино, за да успее да измие от сърцето си тази разяждаща отрова.

Но има малко облекчение във винената чаша и аз го потърсих. Знаех, че то щеше да бъде само временно и че скръбта скоро щеше да се върне, но въпреки всичко дори и една краткотрайна отмора беше добре дошла. Не можех повече да понасям мислите си.

Не умея да търпя болката. Неведнъж съм се напивал, за да умъртвя най-жалкия зъбобол. Към същото средство реших да прибягна, за да облекча ужасните страдания на сърцето си.

Спиртните питиета бяха подръка и можеха да се вземат в най-различен вид.

В един ъгъл на „пушалнята“ имаше бар, елегантно обзаведен: редица цветни бутилки със сребърни запушалки и пъстри етикети, чаши и лимони, мелничка за захар — носеше се мирис на мента и дъх на борова смола, — снопчета сламки за смучене на ментов джулеп, шери коблър 121 121 Джулеп , коблър — американски напитки — Б.пр. или разхладително от кларет.

Посред този entourage 122 122 Entourage (фр.) — обкръжение, антураж. — Б.пр. стоеше барманът, но недейте си рисува този господин като някакъв жалък представител на келнерското съсловие, с безкръвни бузи и потна кожа, подобен на онези изроди в английските хотели, които с вида си ви развалят апетита. Наопаки, пред вас стои човек, издокаран по последна мода — естествено, по модата на своята родина и своето съсловие, сиреч като хората от Мисисипи. Той не носи нито сако, нито жилетка при изпълнение на служебните си задължения, затова пък ризата му заслужава вашето внимание. Тя е от най-фината тъкан на ирландските тъкачници — твърде фина, за да я носят тези, които са я изтъкали, и никой доставчик от Бондстрийт 123 123 Бондстрийт — улица в Лондон, прочута с магазини за мъжка мода. — Б.пр. не може да постигне нейната кройка.

Златни копчета бляскат на ръкавелите на бармана и брилянти искрят между безбройните волани на жабо̀то на гърдите му. Меката обърната яка почива върху черна копринена панделка, вързана á la Байрон 124 124 Байрон вместо вратовръзка е носил широка черна панделка. — Б.пр. ; тропическото слънце е виновно за тази мода, а не някакво желание да се подражава на поета-моряк. Върху тази риза са опънати копринени презрамки с изящна бродерия, а отгоре на това и украсени с токички от чисто злато. Шапка от скъпа трева от бреговете на Южното море краси добре напомадените му къдрици и това довършва портрета на параходния барман. Няма защо да се описват краката му. Тази част от неговата личност е невидима, понеже е скрита под бара. Той не е раболепен, захилен, угодлив кръчмарски прислужник, а е представителен млад господин, който може би притежава този бар с всичко в него и се държи с не по-малко достойнство от домакина на парахода или капитана.