Майн Рид - Квартеронката

Не може да се каже, че имахме лош късмет. При всяко раздаване картите ни бяха добри и на няколко пъти бях уверен, че можехме да спечелим, ако моят партньор играеше по-умело. А така продължавахме да губим, докато разбрах, че почти половината от моите пари бяха вече в джобовете на Хатчър и търговеца на свини.

Без съмнение скоро и останалите щяха да отидат на същото място, ако играта ни не беше внезапно и донякъде тайнствено прекъсната.

Чуха се няколко високо изречени думи — очевидно от долната палуба, — последвани от двоен гърмеж, като че се стреляше бързо едно подир друго от два пистолета, и в следващия миг един глас изкрещя: „Боже мили! Убиха човека!“

Картите паднаха от ръцете ни, всеки си грабна мизата и скочи на крака; след това играчите, поддръжниците им, зяпачите и всички други се втурнаха към предната и страничните врати и един през друг наизскачаха вън от салона.

Някои се спуснаха надолу, други се качиха на ураганната палуба, трети се затичаха напред, четвърти назад и всички викаха: „Кой е? Къде е? Кой стреля? Убит ли е?“ и безброй други подобни въпроси, примесени от време на време с писъците на дамите от техните кабини. Тревогата за „падналата от борда жена“ не беше нищо в сравнение с тази нова сцена на възбуждение и бъркотия. Но най-тайнственото в цялата работа беше това, че не се намери никакъв ранен или убит, нито някой, който да е стрелял или да е видял някого да стреля! Никой не беше убит, нито някой беше убивал някого!

Какво ли, по дяволите, можеше да значи това? Кой беше извикал, че някой е застрелян? Никой не можеше да каже. Истинска загадка. Всички тъмни кътчета на парахода бяха обходени с фенери, обаче не можаха да намерят нито мъртъв, нито ранен човек, нито даже следа от кръв. Най-сетне хората избухнаха в смях и казаха, че „цялата работа е била майтап“. Поне така заяви търговецът на свини, който изглеждаше доволен, че не беше вече единствен причинител на лъжливи тревоги.

Преди още да се стигне до този развой на нещата, бях получил обяснение за тайнствената тревога. Само аз и лицето, което я беше предизвикало, знаехме нещо за нея.

Щом чух изстрелите, изтичах напред под предния сенник и се наведох да погледна през перилата. Гледах надолу към машинната палуба, понеже ми се струваше, че високо извиканите думи, предшествали гърмежите, бяха долетели оттам, макар че самите изстрели сякаш бяха дадени някъде по-наблизо.

Повечето от хората бяха излезли през страничните врати и се трупаха в коридорите, тъй че тука в тъмнината бях сам или почти сам.

Не бях стоял и няколко секунди, когато някой се плъзна край мене и ме хвана за ръката. Обърнах се и запитах кой е и какво иска. Един глас ми отговори на френски:

— Приятел, мосю, който иска да ви направи услуга.

— О, същият глас! Значи вие сте този, който извика…

— Да, аз.

— И…

— И този, който гръмна, точно така.

— В такъв случай значи никой не е убит?

— Поне аз не зная някой да е пострадал. Пистолетът ми беше насочен към небето, а освен това беше зареден с халосни патрони.

— Много се радвам, мосю; но ако смея да попитам, какво целяхте с…

— Просто исках да ви направя услуга, както казах.

— Но как смятахте да ми услужите с тези изстрели? Вие изпоплашихте пътниците на парахода!

— О, това не е нищо. Те скоро ще забравят тази малка тревога. Исках да поговоря с вас насаме. Не можах да измисля друг начин да ви отделя от новите ви познати. Изстрелите бяха само хитрост, с която да постигна тази цел. И както виждате, тя сполучи.

— Аха! Значи вие сте, мосю, който ми пошепнахте на ухото, когато сядах да играя?

— Да. Не се ли сбъдна моето предсказание?

— Като че ли да. Вие ли стояхте срещу мене в ъгъла на салона?

— Да, аз.

Позволете ми да ви обясня последните два въпроса. Точно когато бях вече готов да се съглася да играя вист, някой ме дръпна за ръкава и ми пошепна на френски:

— Недейте игра, мосю: вие положително ще загубите.

Когато се обърнах, видях един млад мъж да се отдалечава, но не бях сигурен дали именно той ми беше дал този благоразумен съвет. Както ви е известно, аз не му обърнах внимание.

След това, докато бях улисан в играта, забелязах същия младеж да стои пред мене, но в един далечен и доста тъмен ъгъл на салона. Въпреки тъмнината видях, че през цялото време очите му бяха впити в мене. Това нещо само по себе си щеше да привлече вниманието ми, обаче по туй лице се четеше особено изражение, което веднага събуди моя интерес, и всеки път, докато раздаваха картите, използвах случая да погледна тази странна личност.