Майн Рид - Квартеронката

Негърското селище отстоеше на около двеста метра от „grande maison“, или „голямата къща“ на плантацията. То се състоеше от някакви си петдесет-шестдесет малки колиби, спретнато проточили се в две редици с широк път помежду. Всяка колиба беше точно като съседната и пред всяка от тях растеше магнолия или красиво „китайско дърво“, под сянката на чиито зелени листа и благоуханни цветове По цял ден се търкаляха малки негърчета. А те бяха от всички възрасти, от бебета до „доста големички момчета“, и с всички оттенъци на робския цвят, от светлокожите квартерони до черните бамбара, на които според една американска шега със съмнителна правдоподобност „дори въгленът оставял бяла следа“! Ако човек ги отръска от праха, лесно може да каже какъв цвят е кожата им, защото малките им пълнички телца бяха голи от чорлавите къдрави глави до щръкналите им пети! Там се търкалят те — черни и жълти хлапета — и по цял ден играят със стъбла от захарна тръстика, е динени кори и царевични кочани, тъй весели и щастливи, като някои малки лордове, заобиколени от най-скъпи германски играчки в детска стая, постлана с килими.

При влизане в негърското селище човек не може да не забележи високи пръти от папайя или тръстикови стъбла, забити пред много от колибите, а на тях набучени големи жълти кратуни с изрязани дупки отстрани. Това са жилищата на селските лястовички (Hirundo purpurea) — най-красивата американска лястовичка, много обичана от по-простичките негри, а преди тях — от червенокожите туземци. Ще забележите също нанизи от червени и зелени чушки (разновидности capsicum), окачени като фестони по стените на колибите, а тук-таме — по някоя и друга връзка изсушени лековити билки, принадлежащи към негърската фармакопея. Те са собственост на „леля Фиби“, „леля Клеопатра“ или на „старата леличка Филис“, всяка от тези „лелки“ може да сготви такъв чудесен паприкаш от гореспоменатите зелени и червени чушки, като им добави някоя и друга подправка от малката „градинка“ зад колибата, че от него да потекат лигите и на най-големия чревоугодник.

По стените на колибите можете да видите закачени представители и на животинското царство — кожата на някой заек, миеща мечка, опосум или сива лисица, а може би и на мускусен плъх (Fiber zibethicus) или още по-рядко — кожата на някоя блатна дива котка (канадски рис — Lynx rufus). Собственикът на колибата, на която виси рисовата кожа, е Нимрод 92 92 Нимрод — библейски ловец. — Б.пр. на деня, понеже рисът е един от най-редките и благородни видове дивеч във фауната на Мисисипи. Тук няма да видите кожа на пантера (cougar) или на елен, защото макар и да се срещат в околните гори, те са недостъпен дивеч за ловеца-негър, който няма право да притежава пушка. Изброените вече по-дребни „гадини“ може да се ловят и без помощта на пушка; кожите, които виждате окачени по колибите, са плод на много лунни нощи, прекарани на лов от Цезар, Сципион, Анибал или Помпей. Ако съдите по имената в негърското селище, можете да си представите, че сте в древния Рим или Картаген!

Но на изброените по-горе „велики“ мъже никога не се поверява такова опасно оръжие като пушката. Те дължат своите ловни успехи изключително на сръчността си, оръжието им е само тоягата, брадвата и „кучето-мечкар“ от овчарска порода. Няколко такива кучета можете да видите да се търкалят в прахоляка заедно с негърчетата, очевидно не по-малко щастливи от тях. Но ловните трофеи, които кичат стените, не висят там само за украса. Не, те са опънати да се сушат и скоро ще отстъпят мястото си на други, защото с тях непрекъснато се търгува. Когато чичо Сиз, Зип, Ани или Поми се докара с празничните си дрехи и се запъти към селото, всеки от тях носи със себе си своя запас от кожи. Там съдържателят на магазина се пазари с тях и полученият „пик 93 93 Пик , пикаюн — дребна испанска монета = 6,25 цента. — Б.пр. “ за мускусния плъх, „бит 94 94 Бит — испански реал, сребърна монета. — Б.пр. “ за кожата на миеща мечка или четвърт долар за лисицата или за „котката“ дава възможност на тези четирима чичовци-ловци да купят за четирите „лелки“ у дома многобройни дребни лакомства, които се изключват от обикновената дажба на плантацията — свинско с ориз.

Това са тесните граници на семейните финанси в негърското селище.

При влизане в малкото селце — негърското селище на голяма плантация спокойно може да носи това име — не може да не забележите всички тези дребни неща. Те най-много се хвърлят в очи.