Майн Рид - Квартеронката

Той идваше тичешком и не преставаше да изригва най-сатанински проклятия.

Когато стигна почти до главата на коня ми, спря за миг и изрева:

— Кой си ти, дявол да те вземе, та се месиш в моите работи? Кой си, да те вземат рогатите…

Изведнъж думите му секнаха и той зяпна от изумление. Аз му отвърнах със същото изумление, понеже едва сега познах в свирепия надзирател моя противник от парахода! Героя с ножа! В същия миг ме позна и той!

Мълчанието, което настъпи поради взаимната ни изненада, трая само миг.

— Хиляди проклятия! — кресна този нехранимайко, а предишният му тон стана още по-несдържано бесен: — Това си ти, а? По дяволите камшикът! За тебе имам нещо друго!

С тези думи той измъкна от дрехата си пистолет, бързо вдигна спусъка и се прицели в гърдите ми.

Аз все още бях на коня и в движение, иначе без съмнение той щеше веднага да гръмне; но когато пистолетът блесна, конят ми се изправи на задните си крака и по този начин тялото му се изпречи между мене и дулото.

Както казах, аз нямах друго оръжие освен камшика. За щастие той беше дебел ловджийски камшик с тежка дръжка. Обърнах го бързо в ръката си и щом копитата на коня докоснаха отново земята, забих шпорите толкова дълбоко в ребрата му, че той скочи напред повече от собствената си дължина. По този начин се озовах точно на мястото, гдето исках да бъда — до разярения си противник, който, стреснат от внезапната промяна, се поколеба за миг, преди да се прицели отново. Преди да успее да дръпне спусъка, дръжката на моя камшик се стовари върху черепа му и той се просна в прахоляка! При падането пистолетът гръмна и куршумът разора земята между копитата на коня ми, но за щастие не нарани никого. Самото оръжие изхвръкна от ръката му и падна до него, гдето се беше строполил.

Това беше просто късмет и всичко се дължеше на туй, че бях пришпорил коня, а той навреме беше скочил напред. Ако моят удар не беше го улучил, надали щях да се спася. Пистолетът беше двуцевен, а след като претърсих негодника, намерих у него още един от същия вид.

Сега той лежеше неподвижен като заспал и аз започнах да се страхувам да не би да съм го убил. Това щеше да бъде сериозна работа. Макар постъпката ми да беше напълно оправдана, кой щеше да докаже това? Показанията на тези край мене — взети всички заедно — не струваха колкото клетвата на един бял, а при настоящите обстоятелства не струваха и пукната пара. Наистина, ако се вземеше пред вид непосредствената причина на схватката, техните показания щяха по-скоро да увредят, отколкото да помогнат! Бях попаднал в трудно положение.

Слязох от коня и се приближих до просналия се мъж, около когото се трупаха негрите. Те ми направиха път.

Коленичих и прегледах главата му. Върху нея се забелязваше цепнатина, която кървеше, но черепът беше здрав.

Като разбрах това, успокоих се, а преди да се изправя, забелязах с облекчение, че той идва на себе си от студената вода, с която го пръскаха. Очите му се спряха на дръжката на втория пистолет, която се подаваше от вътрешния джоб на дрехата му. Аз го издърпах и си го прибрах заедно с другаря му.

— Щом дойде на себе си — рекох, — кажете му, че когато ме нападне следващия път, и аз ще имам пистолети.

След като заповядах да го внесат в къщата, насочих вниманието си към неговата жертва. Нещастният Сципион! Той бе изтезаван по най-жесток начин и мина доста време, докато успя да събере сили, за да може да разправи защо е бил наказан.

Най-после той заговори и от разказа му кръвта отново закипя в жилите ми. В една от пристройките старият Зип хванал ненадейно надзирателя като прегръщал малката Хлоя, а детето викало и се мъчело да се освободи. Възмущението на бащата, естествено, го накарало да удари надзирателя — простъпка, за която Сципион можеше да загуби едната си ръка; обаче белият злодей, страхувайки се заради личните си интереси да изложи причината на провинението, беше заменил законното наказание на Сципион с това малко неофициално изтезание под помпата!

Първият ми подтик, след като изслушах тази тъжна история, беше да се върна, да разкажа всичко на мадмоазел и да й подчертая необходимостта на всяка цена да се отърве от този свиреп надзирател.

Като поразмислих малко, промених намерението си. Смятах да се върна на следния ден по работа, много по-важна за самия мене. На следния ден възнамерявах да поискам да купя Аврора!

„Тогава ще мога — мислех си аз — да спомена и за случката с нещастния Сципион. Може би ще ми послужи като увод за «по-трудния въпрос»!“