Майн Рид - Квартеронката

Струпалите се негри закриваха клетника от очите ми, обаче над техните глави аз можех да видя роба Габриел гол До кръста, който се бе качил на площадката и с всички сили помпеше вода.

Този Габриел, негър от племето бамбара, беше с огромен ръст и огромна сила, а на двете си рамене с клеймо fleur de lis 97 97 Fleur de lis — според старите френски закони в Луизиана заклеймяването с френския герб — лилията, беше един от начините за наказване на робите. Някои от старите „заклеймени“ още може да се срещнат всред негрите по плантациите. — Бел.авт. . Той имаше свиреп вид и както бях чул, и по нрав бил свиреп и жесток; от него се бояха не само другите негри, но и белите, с които имаше работа. Но не наказваха него. Наопаки, той беше оръдие на мъчението.

А това наистина беше мъчение — туй наказание ми бе добре известно.

Улеят, или акведукът, беше махнат; близо до помпата под чучура беше поставена жертвата, здраво вързана в нещо като фалага, и то в такава положение, че да не може да си движи главата, по която точно върху темето непрекъснато шуртеше вода!

Мъчение ли? Вие сигурно не вярвате? Смятате, че това едва ли е голямо мъчение. Просто сътресение… един душ… и нищо повече!

Прави сте! В първата половин минута то е сътресение, душ, но после…

Повярвайте ми, ако ви кажа, че поток разтопено олово или брадва, която непрекъснато се забива в черепа не са по-болезнени, отколкото тази студена водна струя! Това е непоносимо мъчение — неописуемо изтезание. Напълно заслужено го наричат „дяволски душ“.

От помпата пак долетя страдалческият вик, който, кажи-речи, смрази кръвта ми.

Както вече казах, отначало не можах да видя мъченика. Между него и мене имаше цяла редица хора. Обаче като ме видяха да се приближавам, негрите с готовност разкъсаха редиците си и отстъпиха една-две крачки назад, сякаш искаха да бъда свидетел на това, което ставаше там. Те всички ме познаваха и сигурно бяха забелязали, че съчувствам на тяхната нещастна раса.

През пролуката, която се образуваше, видях ужасно зрелище, видях група, която ме накара да трепна на седлото. Изтезаваната жертва беше мъж със самуреночерен цвят на кожата. Близо до него стояха прегърнати едра мулатка и младо момиче, светло като майка си, и двете горчиво плачеха. Аз чувах техните ридания и възклицания дори на разстояние от двадесетина ярда въпреки плясъка на течащата вода. Познах ги от пръв поглед — това беше малката Хлоя и нейната майка!

Очите ми светкавично се насочиха към измъчвания. Водата, която се разпръскваше от темето му, образуваше преграда, блестяща като стъкло; тя съвсем закриваше главата му, но огромните уши — щръкнали като перки, ми подсказваха кой беше жертвата. Това беше Сципион!

Страдалческият му вик, дълбок и провлечен, отново прониза слуха ми; той сякаш идваше от най-неизмеримите дълбини на душата му.

Аз не дочаках този вопъл да заглъхне. Ограда от шест напречни греди ме делеше от жертвата; но какво значение имаше това? Не се поколебах нито за миг, а обърнах коня си, за да го засиля, препуснах към препятствието и с едно докосване на шпорите накарах коня да скочи в заграденото място. Дори не спрях, за да сляза, а продължих в галоп към площадката и с всички сили стоварих камшика си върху голия гръб на негъра бамбара. Изуменият варварин изпусна дръжката на помпата, сякаш бе нажежено до бяло желязо, скочи от площадката и с вой побягна към колибата си.

Разнесоха се възгласи и висок одобрителен шепот; конят ми, доведен толкова внезапно до това възбудено състояние, пръхтеше и скачаше и мина доста време, докато успея да го успокоя. Макар да бях зает с тази работа, забелязах, че възклицанията изведнъж секнаха, а одобрителният шепот бе последван от злокобно мъртвешко мълчание! Дочух няколко от най-близко стоящите негри да мънкат предупредително сякаш към мене; някой извика:

— Надзирателят! Надзирателят! Пазете се, сподарю! Ей го — идва!

В този миг до слуха ми долетя отвратителна псувня, изречена високо. Погледнах по посока на гласа. Както и предполагах, беше надзирателят.

Той тъкмо излизаше от задната врата на къщата си, от чийто прозорец през цялото време бе наблюдавал изтезаването на Сципион.

Досега не бях се срещал с тази личност; сега видях да се приближава един мъж със свиреп, зверски вид, доста безвкусно облечен, с дебел каруцарски бич в ръка. Забелязах, че лицето му беше позеленяло от гняв; той се насочваше към мене. Нямах никакво оръжие освен камшика и се приготвих да отбия нападението с него.