Мери Рено - Персийското момче

У дома ме бяха научили, че след Страха и Лъжата най-големият срам за един благороден човек е да търгува. За продаване въобще не ставаше и дума. Човек губи достойнството си дори само ако купува. Всеки благородник трябва да се прехранва от собствената си земя. Даже огледалото на майка ми, направено чак в Йония 11 11 Йония — област в западната част на Мала Азия, включена в сатрапията Лидия — Бел. прев. , с великолепна гравюра на момченце с крила, е било в зестрата й. Никога не престанах да изпитвам срам, когато ме изпращаха да пазарувам. И все повече се убеждавах, че човек осъзнава прекалено късно кога е бил истински щастлив.

Тази година беше лоша за бижутерите. Царят замина на война и остави Горния Град безлюден като гробница. Младият владетел на Македония се беше прехвърлил с войските си в Азия и беше превзел всички гръцки градове, които владеехме. В началото никой не го взимаше на сериозно, но македонецът беше разбил войските ни при Граник 12 12 Граник — река в Мала Азия, която извира от планината Ида и се влива в Мраморно море. Битката е станала през 334 г. пр.Хр. — Бел. прев. и вече го смятаха за противник, поне толкова опасен, колкото и баща му.

Говореше се, че не бил женен, и че не водел със себе си семейството си и двора. Пътувал само с войниците си — като обикновен разбойник. Но по този начин се придвижвал много бързо дори през напълно непознати планински земи. От гордост носел блестящи доспехи и оръжия, за да го различават в бой. Много истории се разказваха за него. Аз ги пропускам, тъй като тези, които са истина, се знаят от целия свят, а измислени има предостатъчно. Във всеки случай Александър вече бе постигнал всичко, което баща му бе възнамерявал да направи.

И все още не изглеждаше удовлетворен.

По тази причина Дарий свика царската армия и лично отиде да се бие с него. Но тъй като Царят на Царете не отива на война без удобства като някакъв си млад западен нашественик, той взе със себе си двора и Домакинството заедно с икономите, прислугата и евнусите; също и харема с Царицата-майка, Царицата, принцесите и малкия престолонаследник, както и техните компаньонки, евнуси и фризьори, жените от царския гардероб и всички останали. А Царицата, за която се говореше, че била изключително красива, винаги бе създавала достатъчно работа и добри печалби на бижутерите и златарите.

Висшите сановници и придворните на Царя също бяха взели жените си, а много от тях — и наложниците си, тъй като войната можеше да продължи дълго. Така че в Суза просто не останаха хора, които да купуват скъпоценности. Простолюдието се задоволяваше със стъклени имитации.

Тази пролет господарката не можа да си купи нови тоалети и дни наред се държеше ужасно с всички в харема. На всичкото отгоре господарят подари нов воал на най-хубавата от наложниците и това направи живота ни непоносим за цяла седмица. Главният евнух разполагаше с много по-малко пари за пазаруване и господарката се лишаваше от любимите си сладкиши, а робите — от храна Единствената ми утеха от принудителното гладуване бе да чувствам стройното си тяло, когато гледах тлъстините на главния евнух.

Не станах по-дебел, но станах по-висок. Дрехите ми отново окъсяха, но този път въобще не очаквах да получа нови. Ала за моя изненада господарят ми купи туника, панталони и пояс, както и палто с широки ръкави. Поясът даже беше избродиран със златен конец! Дрехите бяха толкова красиви, че когато ги облякох, не издържах и отидох да се огледам в езерцето. Не останах разочарован.

Същия ден следобед господарят ме извика в стаята си. Спомням си, че ми се стори странно, задето не ме погледна. Написа няколко думи, запечата плика и каза:

— Занеси това на Обарес, майстора-златар. Отивай право там и не се мотай из пазара. — Гледаше ноктите на ръцете си и едва накрая вдигна очи към мен. — Той е моят най-добър клиент и искам да бъдеш любезен. Тези думи ме изненадаха.

— Господарю — казах, — никога не съм бил неучтив с клиентите. Нима някой твърди такова нещо?

— Пфу! Разбира се, че не — каза той, докато нервно въртеше в ръцете си няколко тюркоаза. — Просто бъди любезен с Обарес!

Дори тогава — докато вървях към къщата на златаря, аз не си мислех нищо друго, освен че Датис вероятно се притеснява за благосклонността на своя клиент. Капитанът, който ме отвлече от къщи, както и това, което ми направи, бях потулил дълбоко в съзнанието си. Нощем се стрясках най-вече когато сънувах баща си с неистовите му викове. И особено лицето му с отрязания нос. Така че отидох в магазина на Обарес — нисък и набит вавилонец с черна гъста брада — без лоши предчувствия.