Майк Резник - Гадателката

— Да, но не толкова скоро.

— Това има ли нещо общо с разходката ти из кораба този следобед? — настоя жената.

— Оставете въпросите за по-късно, госпожо — прекъсна я Потьомкин. — Нямам много време.

— Всичко е наред, Мишке — обади се успокоително Пенелопа. — Наистина. Той няма да ни направи нищо лошо.

— Не бъди толкова сигурна — възрази Потьомкин.

— Ако искаше да ни сториш нещо, щях да знам. — В гласа на момичето не личеше нито страх, нито безпокойство. — Ти дойде, за да поговорим.

— Мога да променя намеренията си.

— Ти си умен човек, а това ще е глупост.

Детето го гледаше, без да мигне. Той посрещна погледа й, после сведе очи.

— Добре, имам нужда от няколко отговора, и то бързо.

— Ще отговоря на всички въпроси, на които мога.

— Все още не отговаряй на нищо — обади се Мишката. Тя се обърна към Потьомкин. — Вече намерих три подслушвателни устройства, но вероятно съм изпуснала някое и друго.

— Няма проблеми — отвърна той. — Мой човек ще ни наблюдава, докато съм тук.

После се обърна отново към Пенелопа.

— Още не съм готов да се справя с Главореза. Прекалено много хора са му верни. Не мисля, че ще успея.

— Сигурен ли си? — попита момичето.

— По дяволите, говорим за бунт срещу най-силния пират в звездния куп! Не си струва риска, освен ако не ми гарантираш, че ще успея.

— Вече ти казах — не мога да видя какво ще стане, след като повече няма да съм с теб.

— Знам, но… измислих друг начин да те сваля на твоята планета.

— Чия планета? — намеси се Мишката.

— Млъквай, госпожо, говоря с момичето! — Потьомкин пак се обърна към Пенелопа. — Какво ще стане, ако уредя търгът да се проведе на тази планета? Главореза ще те заведе там.

— Няма да бъде сам. Ще вземе много от своите хора.

Потьомкин се изсмя кисело.

— Нима не можеш да се измъкнеш от няколко човека охрана, ако поискаш? За бога, ти си се спасила от ловци на глави по цялата територия на Демокрацията и Вътрешната граница.

— Просто казах, че ще вземе доста хора със себе си.

— Какво ще стане с него на тази планета?

Пенелопа вдигна рамене.

— Не знам.

— Не ти вярвам дори за секунда. Ще живее или ще умре?

— В някои варианти на бъдещето той живее, в някои умира. А в трети не мога да видя.

— В колко от тези варианти той се досеща, че е на тази планета, защото аз не те искам на кораба?

— В много малко.

— И в тези няколко какво точно предприема?

— Щом веднъж ме остави, не мога да видя какво ще направи.

— Ако той умре, как ще го убиеш? — настоя да узнае Потьомкин. — Ще може ли това да се свърже по някакъв начин с мен?

— Въобще няма да го убивам. Та аз съм само едно малко момиче.

Той посочи с пръст Мишката.

— Тя ли го прави?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Значи ако той умре на тази планета, никой няма да обвини мен?

— Ако той умре на тази планета, никой няма да обвини тебе.

— А ако той не умре и ти избягаш, пак няма да обвинят мен?

— Не знам. Но ако той не знае, че ти си избрал планетата… ако мисли, че другите са избрали мястото…

— Добре, това е всичко, което исках да разбера.

— Ще уредиш ли да ни свалят долу? — попита Пенелопа.

— Трябва да си помисля.

— Наистина не ни искаш на кораба.

— Да.

— Но и не искаш да ни сториш нещо лошо.

— Казах, че ще си помисля — отговори раздразнено Потьомкин. Той се изправи и вече до вратата рече: — Ще разбереш, когато реша.

После излезе в коридора, а вратата се затвори след него. Мишката впери озадачен поглед в Пенелопа.

— Ще ми кажеш ли за какво става дума? — попита тя накрая.

— Трябва да слезем на тази планета, за която ти споменах — Потьомкин ще го уреди.

— Потьомкин? Така ли се казва?

Пенелопа кимна.

— Миша Потьомкин. Не е ли смешно име?

— Сигурна ли си, че той ще ни свали на планетата, към която ти толкова се стремиш?

— Сигурна съм — Пенелопа вдигна рамене, взе Мариан и започна да оправя малкото й червено одеялце.

Мишката се намръщи.

— Ти си пленничка на Главореза Янки, а Потьомкин работи за него. На път са да вземат милиони кредити, като те продадат на някого от хората, които се опитват да те открият. Защо изведнъж ще иска да те сваля на някаква планета, за да не те види никога повече?

— Обясних му защо трябва да го направи — отвърна Пенелопа, докато оправяше косата на куклата. — Кога ще можем да направим нови дрехи на Мариан?

— Не знам — отговори разсеяно Мишката. — Можем да огледаме кораба утре и да видим дали ще намерим нещо, което да използваме.