Майк Резник - Гадателката

— Ще я боли ли, ако я измия в сухия душ?

— Не, мисля, че не. Може ли да се върнем към Потьомкин за минутка?

Пенелопа въздъхна.

— Щом искаш. — Тя вдигна Мариан нагоре и я погледна съсредоточено. — Но трябва по-скоро да я измия. Нуждае се от баня всеки ден, иначе може да се разболее.

— Опитай да се съсредоточиш, Пенелопа — Мишката полагаше усилия да говори тихо и спокойно. — Един много опасен човек мисли да жертва печалба от милиони на своя още по-опасен шеф, за да ни свали на непозната планета… Можеш ли да ми кажеш защо ще го прави?

— Ако ти кажа, ще ми се смееш.

— Няма, дори и да ми се стори смешно — увери я Мишката.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Той се страхува от мен. — Пенелопа се засмя. — Не е ли смешно — пират да се страхува от едно малко момиче?

— Защо се страхува от теб? — попита остро Мишката. — За какво си говорихте вие двамата този следобед?

— За много неща. — Пенелопа сякаш изгуби интерес към разговора. — Наистина трябва да измия Мариан сега, Мишке. — Тя тръгна към банята и спря на вратата. — Искаш ли да дойдеш за един сух душ с нас?

Мишката поклати глава.

— Не, вървете.

— Ще бъдеш ли тук, като се върна?

— А къде да бъда? — попита иронично Мишката.

— Не знам. Но понякога ми се струва, че те ядосвам, и се страхувам, че ще ме оставиш. И че отново ще бъда съвсем сама.

— Никога няма да те изоставя, Пенелопа — отговори искрено Мишката. — Щом можеш да виждаш бъдещето, трябва да го знаеш.

— Много рядко виждам хубави неща — обясни момичето. — Само лошите.

— Ами ако приемем, че да те напусна е лошо нещо, би трябвало да можеш да го видиш.

Изведнъж лицето на Пенелопа грейна.

— Точно така! — възкликна щастливо тя. Втурна се към Мишката и бурно я прегърна. — Обичам те, Мишке.

— И аз те обичам, Пенелопа. — Жената отвърна топло на прегръдката. — Сега върви под душа, а после ще си поговорим пак.

След няколко минути Пенелопа излезе, облечена в чисти дрехи.

— Къде е Мариан? — попита Мишката.

— Оставих я там.

— Там? Къде?

— В банята.

— Защо?

— Защото ако ще говориш за Потьомкин и Главореза Янки, не искам тя да те слуша. Може да се уплаши.

— А ти не се страхуваш, така ли?

— Не.

— Защо?

— Защото няма да ни навредят.

Мишката се намръщи в опита си да задържи интереса на детето върху разговора.

— Но аз се страхувам — каза накрая тя. — Можеш ли да ми обясниш защо не трябва да се плаша?

— Янки няма да ни стори нищо, защото струваме много пари.

— Той може да ни причини болка, без да ни убива.

— Няма да го направи — убедено рече Пенелопа. После добави замислено: — Не и докато сме на кораба. Не мога да видя по-далеч.

— А Потьомкин?

— Той иска да ни навреди, но не смее.

— Защо?

— Защо иска да ни навреди или защо се страхува?

— И двете.

— Иска да ни навреди, защото му обясних, че ще съм по-добър военачалник от него.

— Разбирам — Мишката замълча за момент. — А той повярва ли ти?

— Защо да не ми повярва? Това е истината.

— Тогава защо се страхува?

— Защото Янки знае, че мога да виждам бъдещето. Все още не е разбрал, че ще съм добър военачалник, но ако Потьомкин ми стори нещо лошо, той ще се опита да разбере причината и скоро ще се досети.

— Ама че разговор сте водили с Потьомкин този следобед!

— Доста се разстрои — Пенелопа се усмихна при спомена, после прихна: — Трябваше да видиш лицето му! Целият почервеня.

— Обзалагам се, че е почервенял — усмихна се и Мишката. — И ти го убеди, че най-добрият начин да се отърве от тебе е да те свали на някоя планета?

— Да ни свали на някоя планета — поправи я Пенелопа. — Никога няма да те изоставя, Мишке.

— Оценявам това. Ти ли му предложи да завземе кораба и да свали Главореза Янки с нас?

Пенелопа поклати главва.

— Беше негова идея, но не е много добра. По-разумно е да остави Янки да ни заведе при този, който иска да ме купи.

— И това не те тревожи?

— Не.

— Защо? — настоя Мишката. — Вероятно ще вземе двайсет-трийсет души охрана да ни пазят.

— Няма значение.

Малкото момиче не показа никакъв признак на притеснение.

— Как така няма значение?

— Защото там ще намеря един приятел.

— Но не знаеш кой е той?

— Не.

— Тогава откъде знаеш, че ще може да ни помогне?

Пенелопа сви рамене.

— Просто знам.

— Възлагаш доста надежди на приятел, когото никога не си виждала.

— О, той не е единственият, който ще ни помогне.

— Така ли? Кой още ще е там?

— Вечното хлапе.