Майк Резник - Гадателката

— Той е на тази планета?

— Ще бъде, щом корабът му го уведоми, че сме се приземили.

— Не споменаваш нищо за Карлос Мендоса — отбеляза Мишката. — Все още ли е с Вечното хлапе?

Пенелопа се намръщи.

— Да, но той не иска да ми помогне.

— Казах ти и преди: няма да му позволя да те убие.

— Ти не можеш да го спреш — каза с въздишка момичето. — Може би новият ми приятел ще може.

— Не се тревожи за Карлос — рече твърдо Мишката. — Повярвай — върши доста неща, които не одобрявам, но убиването на деца не е между тях.

— Той ме плаши.

— Не мога да разбера защо. Виждала си Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, както и други убийци. Защо един нисък мъж на средна възраст те плаши повече от тях?

— Защото никой от тях не искаше да ме убие — обясни Пенелопа. — Те просто си вършеха работата.

— Златния дук щеше да те убие, ако Краля на залаганията му бе заповядал.

— Това е различно.

— Защо?

— Той не ме мразеше. Нито някой от другите, дори и Тридесет и две не ме мразеше… А Ледения не иска да ме убие за пари или защото някой му заповядва. — Една сълза се търкулна по бузата на детето. — Той дори не ме познава, а иска да ме убие. — Още две сълзи се търкулнаха по бузите й. — Дори не знам защо. Никога нищо не съм му сторила.

— Грешиш — обади се успокояващо Мишката. — Той не иска да те убие.

— Не греша — възрази Пенелопа.

— Тогава му е съдено да се разочарова — каза искрено жената.

— Защо въобще си го харесвала, Мишке?

— Бях самотна — въздъхна Мишката, — а когато са самотни, хората лесно правят лош избор.

— Чувстваш ли се самотна, след като ме намери?

— Не — Мишката прегърна момичето. — Ти си най-добрият избор, който някога съм правила.

— Наистина ли? — Пенелопа цялата засия.

— Наистина.

— И винаги ще бъдем заедно?

— Винаги — обеща Мишката.

Пенелопа си спомни за Мариан, донесе я от банята и започна да си играе с нея. Мишката наблюдава повече от час как малкото момиче обсипваше парцалената кукла с обич и внимание. После тя заспа, а скоро след нея заспа и Пенелопа.

Рано сутринта вратата се отвори и Главореза Янки влезе в стаята.

— Тук никога ли никой не чука, преди да влезе? — попита раздразнено Мишката.

— Събудете се и внимавайте какво ще ви кажа — натърти пиратът, докато се настаняваше на един стол. — Има промяна в плановете: изглежда, че някои от заинтересованите страни няма да се чувстват спокойни да преговарят на борда на водещ пиратски кораб. — Той се усмихна накриво. — Предполагам, че на тяхно място и аз щях да постъпя по същия начин… Затова ще ви свалим на една близка планета и ще уредим сделката там.

— Би ли назовал тези заинтересовани страни? — попита Мишката.

— Защо да се отегчавате с подробности? Ще научите името на онзи, който е дал най-висока цена, останалите са без значение.

— Значи ще бъде нещо като търг?

Янки се изсмя.

— Няма да я сложим на подиум и да й оглеждаме зъбите, ако това имаш предвид. Ще позволя на заинтересованите страни да се уверят, че е в мои ръце, и после ще определя чия награда избирам да взема.

— Най-високата без съмнение — вметна сухо Мишката.

— Не непременно — отговори Янки сериозно. — Демокрацията я иска, както и Конфедерацията на канфоритите. Имал съм, нека да кажем, неразбирателство и с двете правителства, така че ако получа опрощение на вероятните си грехове от някое от тях в допълнение към паричната сума… това може да натежи при обмислянето на предложенията.

— Защо? — попита любопитно Мишката. — Смяташ да се откажеш от пиратството ли?

— Не, разбира се. Но в момента не мога да инвестирам парите си в рамките на Демокрацията или на Конфедерацията, без да ги излагам на риск. Освен това ми се иска да знам, че ако се случи най-лошото, ще има поне едно правителство, което да ме приюти.

— Това ми звучи като пораженско настроение — отбеляза Мишката.

— Така ли? На мен ми изглежда като политически и икономически здрав разум. В края на краищата кой знае какво ще стане утре… — той неочаквано се ухили, — освен това малко момиче, разбира се.

— Кога тръгваме? — попита Пенелопа.

— В единайсет часа корабно време — отвърна пиратът. — Този кораб е прекалено голям да кацне, затова ще се прехвърлим на по-малък, преди да тръгнем.

— Ние?

— Да, аз идвам с вас. — Янки се усмихна. — Знам, че е необичайно капитанът да напуска кораба в несигурна територия, но смятам, че необичайните ситуации изискват необичайни действия. — Той се обърна към Пенелопа. — Не знам какво можеш да ми сториш, ако остана на борда на кораба. Може би няма защо да се притеснявам, но винаги се опитвам да работя със сигурни неща вместо с вероятности. А ти никога не би разрушила кораба, на който си, така че възнамерявам да бъда до тебе… Двамата ще станем големи приятели, Пенелопа, и не мисля да те изпускам от поглед преди приключването на сделката. Ще уредя около нас винаги да има половин дузина въоръжени мъже. — Той отново й се усмихна. — Ако се задавя, докато ям, или получа удар, или ми се случи каквото и да е, те ще имат заповед да те застрелят веднага. Разбираш ли ме?