Майк Резник - Гадателката

— Да. Но не забравяй, че Мерлин води Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, и някои други ловци на глави далеч от нас вече няколко седмици… Какви приятели ще бъдем, ако не го искаме обратно, след като е рискувал живота си за нас?

— Права си — съгласи се Пенелопа, след като помисли малко. — Съжалявам.

— Няма нищо — успокои я Мишката. — Не е нужно да се извиняваш.

— Просто се притеснявам, че пак ще остана сама.

— А аз се притеснявам как ще излезем оттук — отвърна Мишката. Заразхожда се отново из салона — четиринадесетата й обиколка, откакто бяха дошли, и да опитва сигурността на стените, прозорците, пода и вентилационната система, без да открие нищо.

— Има много начини — обади се Пенелопа, докато Мишката продължаваше да търси слаби места. — Само че все още не зная кой от тях мога да предизвикам.

— Свързани ли са с новия ти приятел?

Пенелопа поклати глава.

— Той дори не знае кои сме ние.

— Тогава как ще ти бъде приятел?

Малкото момиче вдигна безпомощно рамене.

— Не знам.

— Сигурна ли си, че си права?

— Така мисля. Избирането на правилно бъдеще не е толкова лесно, както беше преди. Сега виждам повече неща, а някои от тях не мога да разбера.

— Какви неща? — попита Мишката, като завърши поредната си проверка и се обърна към детето.

— Не знам. Просто неща.

— Картини? Образи? Цели сцени?

— Не мога да ти обясня — отговори момичето. — Много по-сложно е от преди. — Тя замълча и се намръщи. — А би трябвало да става по-лесно сега, след като пораствам.

— Може би ставаш по-могъща — предположи Мишката. — Може би виждаш повече неща и можеш да влияеш на повече неща.

— Наистина ли мислиш така?

— Възможно е.

— Тогава защо не винаги разбирам какво виждам?

— Защото си още малко момиче и нямаш достатъчно опит, за да разбереш какво виждаш, а и всички промени, които един избор би причинил.

— Не ми е ясно какво искаш да кажеш.

Мишката се усмихна.

— Когато разбереш, ще узнаеш и какво виждаш.

— Надявам се — отговори сериозно Пенелопа. — Много е объркващо. А преди всичко беше толкова ясно. Сега има неща, които не виждам, но някак си ги знам, и неща, които виждам, без да разбирам.

— Сигурна съм, че един ден всичко ще ти се изясни.

— Радвам се, че не можеш да видиш това, което виждам аз, Мишке. Понякога е доста объркващо и… страшничко.

— Страшничко?

Пенелопа кимна.

— Виждам как Ледения и Вечното хлапе ни намират и как Главореза Янки те убива, когато узнава.

— Тъй ли? — възкликна неспокойно Мишката.

— Няма да позволя да се случи. Има толкова други възможности…

— Надявам се, че има.

— Но не разбирам всички тези варианти на бъдещето.

— Избери някой, в който не ме убиват и аз ще съм доволна.

— Няма да те убият — увери я Пенелопа.

— А Карлос и Вечното хлапе пристигнаха ли вече на Калиопа?

— Не знам. Но знам, че ще намерят тази стая до довечера, така че ако не са тук, поне са съвсем наблизо.

Внезапно момичето се напрегна.

— Какво има?

— В някои от вариантите на бъдещето двамата умират, в други не.

— Нека се надяваме на бъдеще, в което остават живи — каза Мишката.

— Такова виждам в момента.

— Тогава защо си толкова разстроена?

— Защото ако и двамата влязат в тази стая, ще се опитат да се убият взаимно.

— Защо? — озадачи се Мишката.

— Заради мен.

— Абсолютно сигурна ли си?

Пенелопа се намръщи.

— Не. Ледения още не е решил как да действа.

— Как да действа за кое?

— Дали да ме убие или не.

— Ако се опита, Вечното хлапе ще го спре.

Пенелопа затвори очи и се съсредоточи. Накрая ги отвори, видимо разтърсена.

— Не знам. Не мога да видя кой ще победи.

— Карлос е мъж на средна възраст, който с години не е използвал оръжие. А Вечното хлапе е професионален убиец. Виждала съм го как действа. Няма начин Карлос да го победи.

— Все още не мога да видя изхода — повтори Пенелоп. Изведнъж се разтрепера. — Трябва да се махаме оттук, Мишке.

— Отдавна го повтарям.

— Не разбираш — каза развълнувано момичето. — Не искам да съм тук, когато Ледения влезе тук. Ако смята да ме убие и може да справи с Вечното хлапе, още не съм достатъчно силна да го спра.

— Още? — повтори Мишката.

— Някой ден може би ще мога, но не сега. — Лицето на Пенелопа внезапно изгуби цвета си. — Мишке, не му позволявай да ме убие!

— Няма — увери я Мишката и здраво прегърна уплашеното малко момиче, като се чудеше колко силна смята да стане Пенелопа, ако живее достатъчно дълго.