Майк Резник - Гадателката

Той помогна на Пенелопа да излезе през дупката в прозореца, а тя притискаше Мариан до гърдите си. Хвана се с едната ръка, увита в салфетка, за стъклото, а с другата продължи да държи куклата.

Миг по-късно Мерлин беше до нея на перваза, а после Мишката ги ръководеше по пътя им нагоре. За цяла минута се заклещиха на края на покрива и Мерлин бе почти сигурен, че титановата корда няма да издържи или макарата ще поддаде, но с помощта на Мишката успяха да стигнат до временната сигурност на покрива.

— Последвайте ме — подкани ги Мишката. Мерлин стоеше на колене и се опитваше да си поеме дъх, а Пенелопа преглеждаше Мариан за драскотини.

Мерлин кимна и с усилие ги последва по покрива. Когато стигнаха до края, видяха, че близката сграда е на двадесет метра под тях.

— Не бива да рискуваме да слезем по пожарното стълбище — обясни Мишката, — защото може да се натъкнем на хората на Главореза във фоайето. Мисля, че ще е най-добре да слезем до съседната сграда и да излезем през нейното фоайе. Колко дълга е тази твоя жица, Мерлин?

— Достатъчно, за да стигне до онзи покрив.

Мишката се усмихна.

— Не гледай толкова нещастно. Слизането е доста по-лесно от изкачването.

— И при всички положения по-бързо — промърмори Мерлин.

И двамата бяха прави: спуснаха се по-лесно и по-бързо, така че няколко минути по-късно тримата слизаха по пожарното стълбище към приземния етаж на съседната сграда.

Стълбището ги отведе в шумното фоайе на офиссграда. Търговският център се състоеше само от местни туристически агенции, с изключение на един малък банков клон и магазин за дрехи, главно за сафари.

— Как ни намери? — попита Мишката, докато излизаха през главния вход. — Всъщност как въобще узна, че сме на Калиопа?

— По-късно — отговори Мерлин, като се оглеждаше наоколо. — Нека първо се отдалечим от вашия приятел пирата.

Той спря едно такси и помоли шофьора да препоръча не много скъп семеен хотел близо до по-малките увеселителни комплекси в южния край на града. Мълчаха в таксито, а петнадесет минути по-късно стигнаха до хотела.

Мерлин отиде на рецепцията и обясни, че поради грешка на космодрума багажът им ще пристигне вечерта или на другата сутрин, после резервира две спални с междинна врата. Никакъв коментар не последва — объркването бе нещо съвсем обикновено тук, като се знаеше колко багаж се изсипва на космодрума. Освен това тримата изглеждаха като типично семейство — не разполага с много средства, а е решило да опита забавленията, които може да си позволи.

Когато се качиха в стаите си и отвориха междинната врата, Пенелопа се приближи до Мишката.

— Видях няколко малки момичета на игралната площадка. Мога ли да отида и да си поиграя с тях?

Мишката поклати глава.

— Опасявам се, че не.

— Защо не?

— Защото за разлика от теб тези момиченца не са преследвани от осемнайсет пирати и половината ловци на глави в съзвездието. Не можем да рискуваме някой да те познае.

— Никой няма да ме познае — отговори Пенелопа. — Не и днес.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Вярваш на нейните думи? — учуди се Мерлин.

— Разбира се.

— Ако я видят, сме загубени — продължи магьосникът и внезапно Мишката си спомни, че той не знае нищо за изключителните способности на Пенелопа — те се разделиха, преди тя да ги демонстрира за пръв път.

— Никой няма да я види — настоя Мишката. — Ако не вярваш на нея, повярвай на мен.

Мерлин сложи ръка на рамото на Пенелопа и изчака, докато тя се обърне с лице към него.

— Бъди много внимателна — посъветва я той. — Ако видиш някой да те наблюдава, веднага се върни и ми кажи.

— Никой няма да ме наблюдава — отговори Пенелопа.

— Сигурна съм в това — намеси се Мишката преди протеста на Мерлин. — Отиди да поиграеш.

— Ще пазиш ли Мариан вместо мен? — помоли малкото момиче. — Не искам новите й дрехи да се изцапат.

— Ще е удоволствие за мен — Мишката взе куклата от ръцете й.

— Благодаря — каза Пенелопа. — Сега мисля да тръгвам.

— Приятно изкарване — пожела й Мишката.

Пенелопа спря на вратата с разтревожено изражение на лицето.

— Какво има? — попита я Мишката.

— Не знам никакви игри. Не съм виждала друго малко момиче, откакто бях на пет години.

— Тогава те ще те научат.

— Ами ако не ме харесат?

— Глупости. Ти си едно много приятно малко момиче.

— Но ако все пак не ме харесат?

— Ще те харесат — увери я Мишката.

Пенелопа погледна към куклата.