— Защото има дарба и способности, които много хора и дори правителства искат да контролират.
— Каква дарба?
— Предвижда бъдещето.
— Глупости. Ако тя вижда бъдещето предварително, трябва да знае, че ще искам откуп за нея. Защо тогава се съгласи да дойде с нас?
Мишката го погледна и се усмихна.
— Опитай се да не се засягаш много, но ти си най-безопасната алтернатива, която има пред себе си. Сравнен с Ледения или Главореза и някои други, ти си толкова ниско в редицата на опасните за нея хора, че тя не сметна за нужно да се отърве от теб.
— Какво искаш да кажеш с това — да се отърве от мен? — засегна се Мерлин. — Та тя е само едно дете с талант. А ти я изкарваш опасна като Оли Трите юмрука.
— Не разбираш ли какво значи да предвиждаш?
— Естествено, че знам. Значи, че може да предрича бъдещето. Доста удобен талант, ако залагаш на спортни състезания. Това изяснява защо всички тези големи клечки я искат, но не схващам, по дяволите, ти защо го смяташ за толкова опасен.
— Тогава се налага да ти го обясня по-простичко. Няма само едно бъдеще. Вариантите на бъдещето са безброй. Тя има способност да вижда голяма част от тях.
— Не разбирам.
— Тя може да помогне на този вариант, който най-много й харесва, да се случи.
— Всеки се опитва да го прави — каза Мерлин, все още без да разбира.
— Всеки се опитва, а тя успява… Нека да ти дам един пример. Може би в половината от вариантите, които е видяла, нещо се е обърквало с нашето бягство — кордата се е късала, бодигардът се е събуждал по-рано, тя те е изпускала, когато сте се изкачвали към покрива. Тя има способнст да вижда всички тези варианти на бъдещето и да открие какво трябва да направи, за да не се случат.
— Ти си луда! — присмя се той.
— Помниш ли онези двама мъртъвци, които намерихме до кораба си на Чероки?
— Опитваш се да ми кажеш, че тя ги е убила ли?
— Тя е избрала бъдеще, в което умират. Това не е едно и също — поясни Мишката. — Тя не е убиец. Просто е малко момиче, което се защитава, както може.
Мерлин се замисли върху думите на Мишката.
— Ако си права — а това е едно голямо „ако“, все пак е доста ефикасен начин да се защити. — Така е — съгласи се Мишката. — Вече разбираш, че ако те мислеше за нещо повече от дребна досадница, вероятно щеше да получиш удар или инфаркт по пътя нагоре. Или поне да се спънеш и да си счупиш крак по коридора към стаята.
— Не знам дали да се обиждам, или да изпитвам благодарност — каза кисело Мерлин. Млъкна и изгледа Мишката. — И ти харесваш това дете?
— Да.
— Защо?
— Изправена е срещу цялата галактика. Аз съм единствената й приятелка.
— Това не може да е причина. Половината от хората, които познаваме, имат награди за главите си, но тях не ги харесваш.
— Тя е толкова сладка и толкова самотна!
Мерлин погледна през прозореца и видя, че Пенелопа вече играе с другите момичета.
— Едва ли прилича на самотно момиче — отбеляза саркастично той.
— Не съм длъжна да защитавам подбудите си пред теб — Мишката внезапно се раздразни. — Всичко, което трябва да знаеш е, че тя остава с нас.
— Добре. Щом трябва да бъде така, ще бъде. Тя се присъединява към екипа и заедно изчезваме рано сутринта.
— Така ще е най-добре — съгласи се Мишката, като се чудеше защо Мерлин се предаде толкова бързо. — Вероятно си накарал всеки ловец на глави на тази планета да ни търси, да не говорим за хората на Янки.
— Да, доста сила е събрана тук. Колкото по-бързо се махнем от планетата, толкова по-добре.
— Имаш ли собствен кораб?
— Не, дойдох с Оли Трите юмрука.
— Тогава трябва да намерим начин да хванем търговски полет, без да ни забележат.
— Няма да е лесно. Те ще наблюдават космодрумите — той се намръщи. — И ако Пенелопа я искат жива, същото не се отнася до нас.
— Така е — съгласи се тя.
Мерлин се изправи.
— Трябва да има бар наоколо, а аз най-добре мисля там. Искаш ли да дойдеш с мен за по едно?
Мишката поклати глава.
— По-добре да остана тук, в случай че Пенелопа се върне.
Мерлин я изгледа и накрая се усмихна.
— Странно, никога не съм те мислил за майчински тип.
— Нито пък аз.
Магьосникът стигна до вратата.
— Ще се върна след около половин час. Може и по-рано, ако успея да намеря изход от положението по-бързо.
— Ще съм тук.
Той излезе от стаята, а Мишката се заразхожда напред-назад, като провери холовизията и октафонната система, после прегледа шкафчетата в банята и спалните — по-скоро по навик, отколкото от необходимост.
Читать дальше