Майк Резник - Гадателката

— Дори сградата да има достатъчно дупки, по които да се спусна до долу, някой ще ме види, преди да съм слязла — обади се Мишката. — А и никой да не ме види, вие двамата не можете да ме последвате за нищо на света.

— Няма да слизаш надолу, а ще се качваш нагоре — уточни Мерлин.

— Нагоре? — повтори тя.

Той кимна.

— Този е апартамент е на най-горния етаж. Покривът трябва да е около два метра над прозореца.

— А ти и Пенелопа?

Мерлин свали часовника си и натисна скрит бутон.

— Ето. — Извади тънка и невероятно здрава жица и я завърза за кръста на Мишката. — Това е титанова сплав с много здрава молекулна връзка; може да издържи повече от тон, преди да се скъса. Щом стигнеш до покрива, завържи края за нещо стабилно, после Пенелопа и аз ще се изкачим по нея.

— Не можеш да се катериш по това нещо — възрази Мишката. — Ще ти пререже пръстите.

Мерлин се усмихна.

— Няма да се наложи. Имам една малка макара тук, върху която ще се навие.

— Ще си изкълчиш ръката.

Той отново се усмихна.

— Под сервитьорската жилетка имам защитен пояс, ще се справя.

Мишката обаче не беше убедена.

— Опитвал ли си преди такава каскада?

— Не… но получих часовника от един приятел, който я изпълнява всяка вечер в цирка.

— И защо се раздели с този часовник?

— Беше в болницата, за да му сложат крака-протези. Нямаше повече нужда от него — той видя загриженото й лице. — Заради друг негов номер, а не този.

— Не знам…

— Моля те, Мишке — намеси се Пенелопа. — Трябва да побързаме.

— Добре — съгласи се веднага Мишката.

Наведе глава, пъхна се през дупката в прозореца и излезе на перваза. Бързо и майсторски намери къде да се захване и започна да се катери по външната стена на сградата.

— Внимателно — прошепна Мерлин по-скоро на себе си, отколкото на Мишката, която бе на половината път към покрива. — Внимателно.

— Всичко е наред — обади се Пенелопа и взе Мариан от пода, където беше играла с нея преди влизането му. — Тя няма да падне.

— Искаше ми се и аз да съм толкова сигурен — отвърна Мерлин, като продължаваше да извива врат, за да следи Мишката с поглед.

Пенелопа отиде до масата и спокойно започна да яде един от сандвичите, които той бе донесъл като сервитьор.

— Не ти ли пука какво ще стане с нея? — попита раздразнено той, като я видя какво прави.

— Казах ти, че няма да падне.

— Дано да си права, защото ако не си, не само че аз ще загубя партньора си, но двамата ще си останем в тая стая.

Пенелопа подаде последната хапка от сандвича на Мариан, после я остави на масата и внимателно избърса устните на куклата с ленена салфетка. Накрая я хвана под мишница и се запъти към прозореца.

— Трябва вече да е стигнала — обяви тя.

— Да — въздъхна с облекчение Мерлин. После се обърна към момичето. — Нека да помислим за момент. Не можем и двамата да излезем едновременно през тази дупка, а ако счупим прозореца и стъклата се разбият долу, ще се издадем… Дай няколко салфетки от масата.

Пенелопа се усмихна и му подаде салфетките, които бе донесла със себе си.

— Значи и ти си се досетила, а? Умно дете. — Той закрепи жицата за зашитния си пояс. — Бъди много внимателна, докато излизаш през дупката. Щом се озовеш на перваза, увий ръцете си със салфетките и се дръж за краищата на стъклото, докато и аз изляза.

Той премести поглед от момичето до върха на покрива и обратно.

— Май не си достатъчно силна, за да се държиш за гърба ми до горе?

— И аз мисля така — отговори Пенелопа.

— Добре — продължи Мерлин след секунда размисъл. — Щом и аз изляза на перваза, ще те вдигна, а ти ще обвиеш ръце около врата ми и крака около кръста ми. И аз ще те хвана с една ръка… Не се тревожи, няма да продължи дълго, щом веднъж заработи макарата.

— Въобще не се притеснявам — увери го Пенелопа.

— Ще ми се и аз да можех да го кажа — промърмори Мерлин. — Всичко трябва да стане по плана, но това винаги е било специалност на Мишката. Аз никога не съм правил нещо подобно.

— Всичко ще е наред.

Той почувства дръпване на жицата — Мишката сигнализираше, че е завързала нейния край за сигурно място.

— Надявам се — отвърна той. — Остави куклата и ще те вдигна.

— Мариан идва с мен.

— Това е просто кукла. Ще ти купя друга.

— Не искам друга. Искам нея.

Той я изгледа продължително, после вдигна рамене.

— Добре, дай ми я — ще я сложа в някой джоб.

— Не, няма да го направиш. Ще я изоставиш.

— Добре, носи си я сама — ядоса се Мерлин. — Не ми пука.