Майк Резник - Гадателката

— Може би трябва да взема Мариан със себе си. Ако не харесат мен, може би ще харесат нея.

— Не се притеснявай толкова — успокоително продължи Мишката. — Кой не би харесал такова сладко момиченце като тебе?

— Много хора — отговори сериозно Пенелопа. — Като Ледения.

— Всичко ще е наред — увери я жената. — Просто се представи и съм сигурна, че ще се радват да се запознаят с теб.

— Надявам се — отвърна несигурно момичето, заповяда на вратата да се отвори, махна нервно на Мишката и Мерлин за довиждане и тръгна по коридора, а вратата се затвори след нея.

— Кой е Ледения? — попита Мерлин, докато оглеждаше с отвращение евтиното обзавеждане на стаята. — Някакъв измислен враг?

— Не съвсем — отвърна Мишката и се настани на огромен стол, като подгъна крака под себе си. — Работих за него преди много, много време.

— Никога преди не си го споменавала.

— Тогава имаше друго име. Стига сме говорили за Ледения. Как успя да ни намериш?

— Дълга история — Мерлин се загледа в холографската снимка на извънземен пейзаж, която висеше над леглото. — Боже, каква грозота!

— Може би трябва да започнеш от самото начало — продължи Мишката. — Как се изплъзна на всичките онези ловци на глави, след като ни остави на Байндър X?

— Не успях.

Мишката се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Не успях да се изплъзна на всичките — повтори Мерлин. — Мислех, че са ме изгубили, когато Оли Трите юмрука ме сгащи на една малка дяволска дупка, наречена Пухени хриле… Шест милиарда птици, петдесет милиарда риби и един малък грозен Търговски град с два мизерни хотела. Мога да се закълна, че всеки втори човек на оная планета бе орнитолог или ихтиолог. Ако имаше някое място в галактиката, където биха ме търсили най-малко, това щеше да е Пухени хриле.

— Очевидно си сгрешил.

— Прекарах почти месец там — отговори магьосникът. — Оли Трите юмрука ме намери едва преди няколко дни.

— Очевидно не те е убил.

Мерлин се изсмя.

— Да.

— Какво стана?

— Искаше малкото момиче. Той и Гробаря Смит бяха чули, че Главореза Янки организира търг за нея с цел да я продаде на предложилия най-висока цена, а техният работодател страшно много искал да се сдобие с нея. Имаха обаче един проблем — никой от тях не бе виждал Пенелопа отблизо. Оли знаеше, че аз я познавам, и за да се увери, че никой няма да му продаде друго момиче, заедно със Смит ми предложиха сделка — половин милиона кредита, а аз ще я идентифицирам, за да знае техният работодател дали да наддава най-високо.

— Значи ето как си разбрал къде ни държи Янки!

— Разбира се — усмихна се Мерлин. — Аз съм илюзионист, а не магьосник.

Той мина по избелелия килим към прост дървен стол, седна на него и се намръщи колко е неудобен.

— На всички заинтересовани страни им бе позволено да се уверят, че това е същото момиче. Всъщност едва не се блъснах в няколко ловци на глави, преди да се намъкна в сервитьорския костюм.

Мишката го погледна развеселена.

— Няма съмнение, имаш разностранни таланти. Днес беше сервитьор, а утре може отново да си илюзионист, но тази вечер си герой, защото освободи Пенелопа и мен.

— Освободих тебе — поправи я Мерлин. — А Пенелопа просто я заех.

— Какво искаш да кажеш? — попита внимателно Мишката.

— Ако тя струва половин милион кредита само за да я разпозная, помисли си колко ще плати Главореза, за да си я върне. — Той помълча малко. — Или ако намерим безопасно място да я скрием, самите ние можем да проведем търга.

— За какво говориш?

— Доста бавно съобразяваш, Мишке. Стоим на златна мина. Можем да направим толкова голям удар, че да се пенсионираме и двамата. Чух, че наддаването ще започне от десет милиона кредита.

Мишката го изгледа продължително.

— Ти си глупак — каза накрая.

— Мислех, че съм герой.

— И аз мислех така. Но съм сгрешила.

— Не би ли ми обяснила защо?

— Първо, много се привързах към това момиче и няма да позволя на теб или на когото и да било да я продава, като че ли е някакво животно. Второ, никой ли не ти е казал защо струва толкова много?

— Кой го е грижа защо? — вдигна рамене Мерлин. — Тя струва цяло състояние и е в нашите ръце. Това е всичко, което искам да знам.

— Не, това не е всичко, което трябва да знаеш — отговори Мишката, наблюдавайки през мръсния прозорец Пенелопа, която седеше сама и гледаше как три момичета играят.

— Добре — съгласи се Мерлин и опита да се намести по-добре върху неудобния дървен стол. — Да предположим, че ми кажеш защо е толкова ценна.