Майк Резник - Гадателката

— Значи, ако ти кажеш на Главореза Янки да нападне някого, той го прави, а ако му кажеш да не го прави, той не напада?

— Обикновено става така.

— Това те прави доста важен — каза възхитено тя.

— От време на време.

Тя замълча и го изгледа втренчено.

— Какво става, ако му дадеш грешен съвет?

— Тогава губим битката.

— Губите? — повтори тя.

— Умираме.

— А доста ли пари печелиш?

— Не мисля, че това ти влиза в работата, млада госпожице — отвърна Потьомкин.

— Още не — съгласи се Пенелопа.

— Това пък какво значи? — поиска да узнае мъжът.

Пенелопа погледна загрижено към куклата си.

— Мисля, че тя е гладна.

— Може да почака малко — прекъсна я Потьомкин. — Какво искаше да кажеш с това „още не“?

— Ти знаеш за какво говоря — отговори момичето с очи, все още вперени в куклата.

— Кажи ми все пак.

— Някой път можеш да му дадеш грешен съвет.

— Възможно е — призна мъжът. — Никой не е прав през цялото време.

— Аз не греша — рече Пенелопа, без следа от самохвалство.

— Дрън-дрън.

— Много ми е мъчно за тебе, господин Потьомкин — каза искрено тя.

— О? И защо?

— Защото един ден, рано или късно, може би утре, а може би дори тази вечер, Янки ще се сети какво направих в казиното и ще разбере, че аз ще съм по-добър военачалник от теб.

Потьомкин се изсмя дрезгаво.

— Ти не разбираш нищо от военна тактика.

— Но знам всичко за бъдещето — изтъкна тя. — Ако той може да победи в битката, ще знам как. А ако не може, пак ще знам.

Потьомкин впери присвити очи в нея за доста дълго време.

— Ти не ме намери тук случайно, нали? — проговори накрая той.

— Не — призна момичето, — знаех, че си тук.

— И знаеше, че ще си говорим така?

— Да, нещо подобно. Не точно какви думи ще използваме, но знаех, че ще говорим, ако поискам.

— Знаеш ли, че съм убил всички, които са заплашвали да ме изместят от поста ми?

— Не, но ти вярвам. Имаш добри маниери, но не си добър човек.

— Ако реша, че си права, какво те кара да мислиш, че няма да те убия?

— Ти не си добър, но си умен човек — отговори Пенелопа. — Ако ме убиеш, Янки ще се досети защо и ще убие тебе, тъй като си го лишил от човек, който може да му осигури победа във всяка битка.

— Мога да поема този риск — каза зловещо мъжът. — По-добре ще е, вместо отново да стана обикновен член на екипажа.

— Няма нужда да ме убиваш или да губиш поста си.

— Така ли?

— Трябва само да оставиш мен и приятелките ми на някоя планета.

— Приятелките ти?

— Мишката и Мариан — отвърна тя и посочи към куклата.

Потьомкин поклати глава.

— Не мисля, че ми се иска да го направя. Ти струваш няколко милиона кредита, може би и повече. Доколкото знам, Главореза вече се е свързал с някои от хората, които те търсят.

— Толкова ли са важни за тебе парите?

— Те са едно от любимите ми неща.

Тя го погледна в очите.

— В един от вариантите на бъдещето, който виждам, ти ни сваляш на една планета заедно с Янки, ставаш капитан на кораба и вземаш всичките му пари.

— А виждаш ли дали съм жив на следващия ден, след като направя всичко това? — попита саркастично той.

Тя поклати глава.

— Не мога да видя бъдещето ти, след като те напусна — тя замълча. — Но виждам много варианти на бъдещето, в които аз ставам военачалник и още повече, в които Янки те убива, защото си ме наранил.

— А виждаш ли бъдеще, в което нещата си остават така, както са сега, а тебе те продаваме на онзи, който предложи най-високата цена?

— Не.

— Защо не?

— Защото не ги търся.

— Ами по-добре започни да ги търсиш. Защото така ще стане.

— Не съм съгласна — отвърна сериозно Пенелопа. — Много скоро Янки ще реши, че аз ще бъда по-добър военачалник от тебе… Много преди да имате шанс да ме продадете. — После погледна отново към куклата си. — Вече наистина трябва да отида да я нахраня — извини се тя и тръгна към вратата, през която беше влязла.

Потьомкин я наблюдаваше как върви и точно преди тя да изчезне в коридора, й извика:

— Не че повярвах на всичко това, но ако го допусна поне за миг — на коя планета мислиш, че ще те сваля?

Тя се върна в стаята и спря пред видеоекраните, в които се бе взирала от самото начало. Впери поглед напрегнато за момент, после посочи една жълта звезда.

— Има единайсет планети, които обикалят около тази звезда. Искаме да ни свалиш на четвъртата.

— Била ли си там преди?

— Не.

— Тогава защо избра точно нея?

Тя му се усмихна.

— Много е красива.

— Изглежда като всяка друга звезда от клас G в звездния куп. — Той я изгледа продължително. — Сигурна ли си, че нямаш никакви приятели там?