Майк Резник - Гадателката

Мишката замълча за момент и се опита да проумее това, което научи, и да отсее истината.

— Сега е мой ред — обади се Пенелопа.

— Твой ред?

— Да ти задавам въпроси.

— Добре.

— Винаги ли са те наричали Мишката?

— Не, имах си истинско име.

— Какво беше то?

Мишката се усмихна горчиво.

— Беше толкова отдавна, че вече не си спомням.

— Колко отдавна?

— Много.

— На колко си години? — попита Пенелопа.

— Трийсет и седем стандартни години.

— Много по-голяма си от Мерлин — отбеляза момичето.

— Не толкова много — защити се Мишката. — Само шест или седем години.

— Какво правеше, преди да го срещнеш?

— Доста неща — отвърна Мишката.

— Била ли си омъжена някога?

— Не.

— А искала ли си?

Мишката сви рамене.

— Веднъж. Но разбрах, че съм сгрешила.

— Тогва ли стана Мишката?

— Не точно — усмихна се жената.

— Мерлин как прави фокусите си? Наистина ли са магически?

— Не, те са просто илюзия. Но никога не ми казва как стават.

— Нали ти е приятел?

— Да.

— Тогава трябва да ти каже.

— Но тъй като и аз съм му приятелка, никога не питам.

— Не разбирам.

— Като пораснеш малко, ще разбереш.

Внезапно Мишката усети погледа на някакъв грамаден мъж, който ги наблюдаваше през вратата към фоайето. Когато очите им се срещнаха, той извърна глава.

— Пенелопа — извика я тихо Мишката, — искам да се обърнеш много внимателно и да ми кажеш дали познаваш човека, който стои до колоната зад вратата. Не го прави бързо, а нехайно, като че ли си отегчена и искаш да се огледаш наоколо.

Момичето изпълни точно указанията, после се обърна отново към Мишката.

— Виждала ли си го преди?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Може и да греша, но ми се струва, че ни наблюдава. — Тя протегна ръка и хвана детето. — Няма защо да се страхуваш. Не може да предприеме нищо пред толкова много свидетели. Засега сме в безопасност.

— Знаех си, че няма да престанат — прошепна нещастно Пенелопа.

Мишката пусна детето и провери оръжията си под масата — ножа в ботуша, киселинния спрей в торбичката на кръста и малкия звуков пистолет, втъкнат в колана й. Когато се увери, че всичко е наред, тя програмира компютъра да впише сметката в разходите за стаята им и се изправи.

— Сега ще проверим дали греша — съобщи тя. — Стой близо до мен и винаги гледай да съм между тебе и онзи мъж, разбра ли ме?

— Да.

— И не се страхувай. Никой няма да те нарани.

— Няма да се страхувам — обеща Пенелопа.

Мишката я хвана отново за ръката и тръгнаха заедно от ресторанта към асансьора. Големият мъж вървеше на около десетина метра след тях.

— Проклятие! — измърмори под нос Мишката.

Тя издърпа Пенелопа върху невидимата въздушна възглавница и я насочи към осмия етаж. Огромният мъж взе левия асансьор десет секунди по-късно.

Слязоха на осмия етаж и забързаха към стаята си. От мъжа ги деляха не повече от десетина метра.

Когато Мишката стигна до вратата и започна да набира комбинацията, една малка ръка я хвана за китката.

— Недей — прошепна Пенелопа.

Мишката се обърна към нея.

— Има някой вътре.

— Как разбра?

— Просто знам — убедено каза момичето.

Мишката й повярва, грабна ръката й отново и побягнаха далеч от огромния мъж.

— Дано да има стълбище! — промълви тя.

Свърнаха зад ъгъла и видяха надпис „изход“ над една от вратите.

— По-бързо! — Пенелопа побягна, а след нея и Мишката.

Тръгнаха по стълбата, вратата се затвори с трясък зад гърба им точно когато мъжът завиваше зад ъгъла. Мишката извади ножа си и клекна в сянката да го причака.

— Така няма да стане — прошепна Пенелопа.

— Ще трябва да стане — настоя Мишката.

— Няма — повтори момичето. — Последвай ме.

Тя се стрелна надолу по стълбите и жената я последва. Когато детето достигна петия етаж, зад тях се чуваха стъпките на мъжа.

На петия етаж Пенелопа спря и погледна бързо зад вратата, протегна се в тъмнината и извади една метла.

— Ти върви първа.

— Няма да стане — прошепна Мишката и стисна ножа по-здраво.

— Не можеш да му направиш нищо — изсъска Пенелопа. Тя вдигна метлата. — Това ще го спре.

Мишката впери поглед в нея, докато малкото момиче постави метлата напреко на стълбите и се скри на горната площадка.

— Побързай — настоя Пенелопа, когато огромният мъж се зададе.

Мишката се втурна към долната пощадка, готова за битка.

Мъжът носеше звуков пистолет в едната си ръка и бе толкова съсредоточен да ги търси, че не забеляза метлата, преди да се спъне в нея. Блъсна се в стената, изръмжа от изненада, после падна тежко по стълбите, виейки от болка. Когато се изтърколи на площадката, Мишката се наведе и майсторски преряза гърлото му.