Майк Резник - Гадателката

— Не можем да си позволим нов кораб, а едва ли е добра идея да откраднем някой.

— Съгласен съм.

— Тогава какво си намислил?

— Нека да навлезем във Вътрешната граница. Ще кацна на пет-шест свята и ще ви оставя на някой от тях.

— А ти?

— Ще ги накарам да ме преследват, докато ти разбереш коя е тя. — Мишката отвори уста да възрази, но той я прекъсна. — Виж, аз съм по-щастлив, когато бягам от неприятностите, а ти — когато се изправяш пред тях. Така че всичко ще бъде наред.

— Как ще държим връзка помежду си?

— Няма да държим — отговори Мерлин. — Ако имат нашия номер, могат да уловят всяко съобщение, което корабът получава или изпраща. Ще изберем едно място, където ще се срещнем, да кажем, след трийсет галактични стандартни дни от днес.

— А ако хванат първо теб?

— Е, това не е любимият ми сценарий — призна той, — но ако не взривят кораба, ще открият, че момичето не е при мен.

— Ще те накарат да им разкриеш къде сме. Не издържаш много на болка. Но дори и да издържаше, има хапчета, които ще те накарат да им кажеш всичко, което ти е известно.

— Знам. Точно затова вие ще хванете първия кораб за друга планета, след като ви оставя. Като не знам нещо, не мога да им го кажа.

— Но ще им кажеш къде смятаме да се срещнем след трийсет дни — изтъкна Мишката.

Мерлин се намръщи.

— Не бях помислил за това. — Сви рамене. — Значи не трябва да им позволявам да ме хванат.

— Не можем да разчитаме това — рече Мишката. — Поседя известно време мълчаливо, сетне каза: — Сетих се.

— Да?

— Няма да се срещнем след трийсет дни, но ако ми кажеш къде ще отидеш, ще изпратя някой, когото никога преди не си виждал, да те намери и да ти каже къде сме. Той ще те заговори само след като се убеди, че си сам и никой не те следи. Ако не е сигурен, няма да ти се обади, а ще изчакаме още трийсет дни, преди да опитаме отново.

— Лаская се от мисълта, че изглеждам мъжествен и се откроявам сред другите — каза сухо Мерлин. — Но истината е, че изглеждам напълно обикновен. Защо си сигурна, че ще ме забележи?

— Нали си магьосник, организирай представление.

Той се ухили.

— Знаеш ли, толкова отдавна не съм поставял обикновено представление, че въобще не помислих за това.

— Е, крайно време е да започнем да мислим — подхвърли мрачно Мишката. — Защото някой доста напряга ума си, за да ни залови.

Мерлин кацна на Байндър Х, един от най-гъстонаселените светове на Вътрешната граница, остана колкото Мишката и Пенелопа да слязат и се отправи към галактическото ядро.

Три часа по-късно Мишката и Пенелопа бяха на път към Вечнозелената — свят-джунгла, открит едва преди две десетилетия. Останаха една нощ там, после се качиха на следващия кораб за Соломон, миньорска планета, където бяха намерени трите най-големи диаманта. Космодрумът бе в малкия, но оживен град Хагард и преди да се стъмни, Мишката нае стая в един обикновен хотел.

— Докога ще трябва да бягаме? — попита Пенелопа уморено, докато Мишката разопаковаше единствената им чанта с багаж.

— Докато съм сигурна, че никой не ни преследва.

— Гладна съм.

— Измий си ръцете и лицето и ще те заведа долу на вечеря.

Момичето влезе в банята, направи каквото му бе казано и излезе, протегнало ръце за проверка.

— Много добре — кимна Мишката.

— Хубаво — зарадва се Пенелопа. — Искам да ме харесваш.

— Аз те харесвам дори когато ръцете ти са мръсни. В края на краищата ти си едно много приятно момиче. Просто не бих се здрависала с теб, ако са ти мръсни ръцете.

— Наистина ли ти харесвам?

— Да, наистина.

— И ти ми харесваш. — Детето замълча за миг. — Ще ми бъдеш ли приятелка завинаги?

— Разбира се, защо да не бъда?

— Не знам. Много хора се преструват, че са ми приятели, но се оказва, че не са.

— Така ли? Кои?

— Много хора.

— Искаш ли да поговорим за това?

Пенелопа поклати глава.

— Гладна съм. Дженифър също.

— И аз. Вземи Дженифър и да отидем да вечеряме

Напуснаха стаята, слязоха с асансьора до фоайето и влязоха в ресторанта. Мишката огледа внимателно хората по масите, без да е сигурна какво точно търси. Надяваше се да разпознае евентуалния преследвач на Пенелопа по издайническа подутина от оръжие или подозрително държане. Но всеки по Вътрешната граница носеше оръжие, а за щастие никой не им обърна внимание.

Избраха си меню от компютъра, Мишката помогна на Пенелопа да прочете някои от предложените ястия, после се настаниха удобно да изчакат вечерята.