Майк Резник - Гадателката

— Ако ще бъдем приятелки завинаги — започна Мишката, — трябва да знам повече за теб. През последните няколко дни бяхме толкова заети да бягаме, че не успяхме да се опознаем.

— И на мен ми се иска да знам повече за теб — съгласи се Пенелопа.

— Така ще е честно.

— Защо те наричат Мишката?

— Защото съм дребна — отвърна тя. — И защото минавам там, където повечето хора не могат.

— Като вентилационния отвор на пералнята ли?

Мишката кимна.

— Точно така.

— Защо беше там?

— Защото на това място Мерлин изнасяше представление.

— Харесват ми неговите фокуси — въздъхна Пенелопа. — Интересни са. Съпруг ли ти е?

Мишката се изсмя.

— Слава Богу, не. Той ми е само делови партньор.

— Обичаш ли го?

— Не.

— Харесваш ли го?

— Да.

— Повече от мен?

— Все още не знам много неща за теб, Пенелопа — отговори Мишката. — Но съм сигурна, че след като се опознаем, никого другиго няма да харесвам повече от теб.

— Надявам се — заяви момичето.

— Сега е мой ред да задавам въпроси.

— Добре.

— Кой е родният ти свят?

— Не знам.

— Не питам за този, на който си родена. Имам предвид света, където живееш.

— О, Соломон.

— Но това е светът, на който сме сега — изтъкна Мишката.

— Тогава това е моят дом сега.

— Нека опитам по друг начин. Къде си отраснала?

— Навсякъде.

Мишката се намръщи.

— Къде живееха родителите ти?

— С мен.

Един сервитьор донесе вечерята им и Мишката спря с въпросите си. Докато чакаха десерта, тя опита отново.

— Знаеш ли защо те отвлече извънземният?

— Какво е „отвлече“? — попита Пенелопа.

— Защо те открадна от семейството ти?

— Не стана точно така. Той ме открадна от Джими Неделята. — Тя спря замалко, като че ли да премисли какво е казала.

— Той ме спаси от Джими Неделята — промени отговора си Пенелопа, — но се държеше лошо с мен.

— Джими Неделята — повтори Мишката. — Той беше ловец на глави. Чух, че намерили тялото му на Гленарис V.

— Гленарис IV — поправи я Пенелопа. — Никой не живее на Гленарис V.

— И казваш, че извънземният те е откраднал от него и го убил?

— Той ме спаси от него — натърти Пенелопа. — Джими Неделята щеше да ме нарани. — Тя продължи замислено: — Не знам кой го е убил.

Мишката изглеждаше озадачена.

— Защо ще иска да те нарани?

Пенелопа сви рамене.

— Не знам.

— Може би просто си мислела, че ще те нарани. Вероятно е бил груб човек.

— Щеше да ме убие — повтори твърдо Пенелопа.

— Не разбирам.

— Онези двамата мъже на Чероки също искаха да ме убият.

— Не, не искаха — възрази Мишката. — Щяха да те вземат от нас и да те върнат на твоето семейство.

— Нямам никакво семейство.

— Трябва да имаш все някого — братовчед, чичо, нещо подобно.

Пенелопа сви рамене.

— Може би.

— Както и да е, нямаше да те убият. Някой е предложил тлъста сума да те върнат при него. Никой не може да я прибере, ако си мъртва.

— Ти няма да ме върнеш, нали? — запита уплашено Пенелопа.

— Разбира се, че не — излъга я Мишката. — Но трябва да открия кой те търси, за да им кажа, че си в безопасност и че предпочиташ да останеш с мен. — Тя замълча за момент. — Кой мислиш, че иска да те намери?

— Всеки — отговори Пенелопа. — Особено Човека Номер.

— Човека Номер? — повтори Мишката. — Кой е той?

— Не знам.

— Защо го нарече Човека Номер?

— Защото името му е число.

— Наистина ли?

Пенелопа кимна.

— Тридесет и две.

— Може би е някакъв код.

— Всички му викаха така.

— Кои всички?

— Всички в сградата.

— Каква сграда?

— Не знам.

— Къде беше тази сграда?

— Много далеч — каза Пенелопа. — На една голяма планета с много сгради.

— Ако изредя няколко имена, ще го познаеш ли?

— Да.

— Земята?

— Не.

— Сириус V?

— Не.

— Делурос VIII?

— Същата — потвърди Пенелопа.

— Била си на Делурос?

Пенелопа кимна.

— Много е голяма.

— Най-голямата — съгласи се Мишката. — Живяла ли си там?

Пенелопа поклати глава.

— Човека Номер ме закара там.

— Защо някой ще те води на централната планета на Демокрацията?

— Не знам.

— Колко време беше там?

— Много дълго.

— Седмица? Месец? Година?

Пенелопа вдигна рамене.

— Много дълго.

— Хареса ли ти там? — попита Мишката.

— Не. Всички носеха униформи и се държаха лошо. Никой не искаше да си играе с мен.

— Как се махна?

— Някой ме открадна.

— Джими Неделята?

Пенелопа поклати глава.

— Не. Преди него беше друг.