Майк Резник - Оракула

— Ще го пречукаш? — чу се дрезгав глас зад Ледения. — Кого ще пречукаш?

Старецът побърза да отстъпи, а Индианеца се надигна несигурно на колене.

— Ще го пречукаш… — повтори Двете пера, сякаш думата не означаваше нищо за него.

Зениците му се бяха свили като главички на карфици.

— Джими, не мърдай — предупреди го Ледения.

— Трябва да я убия — измънка Индианеца, стана и се олюля.

— Ние сме твои приятели — побърза да каже старецът.

— Аз нямам никакви приятели — прошепна упоеният мъж. — Не те познавам. — Изведнъж погледът му се спря на Чандлър. — Ама тоя го знам кой е! Иска да ме изпързаля. — Той посегна към звуковия си пистолет. — Не можеш да ме изпревариш, Чандлър! — кресна диво. — Пръв дойдох! Аз ще й видя сметката!

Пръстите му вече стискаха дръжката на оръжието и той вдигна ръка, за да се прицели в Свирача.

Ледения насочи своя пистолет към Двете пера.

— Кротувай или си труп! — изрече заплашително.

— Моя е, мамка ви! — кресна Индианеца, а по лицето му се стичаха сълзи. — Аз я намерих, не вие! Аз ги повалих ония Сини дяволи! Няма да ме прекарате!

Той се клатушкаше, но успя да завърти оръжието си към Чандлър, а показалецът на Ледения се сви около спусъка.

Тогава последното липсващо парче пасна в мозайката.

Старецът вече не можеше да предотврати изстрела, но само нищожна частица от секундата преди това отклони ръката си към стената. И Двете пера застреля Чандлър.

— Не! — яростно кресна Оракула, когато Свирача падна по лице на пода.

След секунда лъчът от пистолета на Ледения се заби между очите на Индианеца. Старецът се обърна към Праед Тропо.

— Не прави глупости и може да преживееш тази бъркотия. Е, Пенелопа, все пак познах, нали?

Тя го удостои с кимване.

— Твърде много варианти трябваше да прехвърлиш, а? — продължи Ледения. — Имаше нужда от Свирача, защото само той можеше да изключи генератора. Но Индианеца трябваше да го изпревари, защото иначе Свирача нямаше да стигне дотук незабелязано.

— Така е.

— Ами ако не се бях сетил, какво щеше да стане? Щях да убия Джими, за да отърва Чандлър, а после Праед Тропо щеше да се справи с мен, нали?

Жената кимна отново, но очите й вече се взираха в безбройните вероятности.

— Но аз съм един куц старец. Нямаше как да се измъкна жив оттук. Ето това не можех да схвана — защо и Праед Тропо трябва да е в стаята. Той или друг от Лорхните можеше да ме довърши и по-късно.

— Нищо не разбирам — обади се Синия дявол.

Ледения се обърна към него.

— Трябваше да осакатиш Чандлър, без да го убиеш. Той беше най-опасен и пак щеше да се отърве от тебе, дори останал с една здрава ръка. Но щеше да разбере, че не може да си пробие път навън срещу цялата охрана. Затова щеше да избере единственото решение — да освободи Пенелопа и тя да предизвика бъдещето, в което двамата да избягат оттук. — Пак се взря в Оракула. — Той щеше да си въобразява, че те води при Тридесет и две, за да си прибере остатъка от парите, но сигурно щеше да го сполети инфаркт. Познах ли?

— Инсулт — поправи го тя ведро. — Сърцето му беше във великолепно състояние.

— Праед Тропо — заговори старецът, — сега разбираш ли какво се случи? Всичко това — той посочи труповете на Чандлър и Джими Двете пера, — стана, защото тя искаше да избяга. Затова и аз, и ти сме тук. Ние с тебе не сме врагове, а само пешки в ръцете й.

Синия дявол си замълча.

— Не бива да я пускаме на свобода — нито сега, нито когато и да било. Жесток каприз на съдбата я е направил това, което е, а бъдещето й е ужасно. Но тази жена е твърде опасна, за да й позволим да се развихри в галактиката. Виж какво успя да постигне, въпреки че е затворена зад силово поле!

— Да — промълви най-сетне Праед Тропо. — Тя никога няма да бъде освободена.

— Ти наистина си разумно същество.

— Но ще има и други, които ще дойдат да я убият. А тя ще ги манипулира, както постъпи с нас. Следващия път може би ще успее да се измъкне.

— Ще се погрижа да няма следващ път — обеща Ледения.

— Как?

— Ще кажа на Тридесет и две, че тя е мъртва. Ако й попречите да се свърже с външния свят, нищо няма да му подскаже, че съм го излъгал.

— Това означава, че трябва да те оставя жив — промърмори Праед Тропо.

— Не виждам защо да не ме пуснеш. А и да се инатиш, имам взривно устройство. Няма да се поколебая да го включа. Ще пръсне цялата ви идиотска сграда на парчета, но Пенелопа ще измисли как да оцелее. — Той даде време на Синия дявол да вземе решение. — Предпочитам да живея. А ти?