Майк Резник: Оракула

Гледаха се безмълвно.

— Мръдни се — помоли Пенелопа след няколко минути. — Пречиш им да влязат.

Ледения се обърна и видя обезоръжения Праед Тропо, който бе избутан в стаята от Чандлър, притиснал малък пистолет в гърба му.

— Мендоса! — изненадано възкликна Свирача. — Ти пък какво търсиш тук?

— Ей сега ще ти обясня. Преследва ли те някой?

Чандлър поклати глава.

— Навсякъде е пълно с трупове. Ти ли ги очисти?

— Той.

Старецът посочи все още безчувствения Индианец.

— А кой е той?

— Джими Двете пера.

Свирача се намръщи.

— Не разбирам защо и Индианеца е дошъл тук.

— Наели са го да убие Оракула.

— Е, май не е особено опасен конкурент засега.

Чандлър побутна Праед Тропо и затвори вратата.

— А него защо доведе? — попита Ледения, вторачил се в Синия дявол.

— Оглеждаше труповете, когато се качих на етажа — обясни Свирача. — Рекох си, че един жив щит няма да ми е излишен. — Той изгледа Оракула. — Същата ли е, за която я мислеше?

— Да, това е Пенелопа Бейли.

— А каква е тази черта на пода? Силово поле?

— Да. Как се досети?

— Вече бях сигурен, че е затворена насила тук. Само че допреди минута не знаех как са го постигнали. Чувал съм, че ние още не разполагаме с технологията на силовите полета. Но както виждам, никой не изгаря от желание да мине през чертата… Хъм, това ли сполетя Индианеца?

Ледения кимна.

— Надрусал се е с алфанела и се хвърли с главата напред.

— Е, поне ми е разчистил пътя дотук — призна Чандлър.

— Щеше и сам да се справиш, ако се беше наложило.

— Съмнявам се. Не знам откъде ги е връхлетял, но аз избрах такъв път, че щяха да ме гръмнат като едното нищо.

— Имам нови нареждания за тебе.

— Тъй ли?

— Можеш ли да я убиеш?

— Не виждам какво ще ми попречи — подсмихна се Свирача. — Не се безпокой за силовото поле, намерих един страхотно мощен генератор два етажа по-надолу. Ако той захранва полето, мога да го изключа.

Ледения се вгледа в Оракула — тя пак се бе пренесла мислено някъде другаде в пространството и времето.

— Ти дори не знаеш как работи генераторът — обърна се той към Чандлър.

— Не знам какво е силово поле — отвърна наемният убиец, — но от генератори не се плаша. Почти същият беше монтиран в коболианския кораб, който имах преди време.

Праед Тропо бе отстъпил предпазливо на няколко крачки от Чандлър и накрая Ледения му каза:

— Не шавай. Не искам да те убия, но няма да се поколебая, ако ме принудиш.

Синия дявол бавно се върна на мястото си до Свирача.

— Хайде, да правим каквото ще правим — предложи Чандлър. — Все някога ще открият онези трупове.

— Може да се случи твърде скоро — обади се Оракула съвсем спокойно.

— Е, какво ще кажеш? — обърна се Свирача към Ледения.

— Още се опитвам да проумея какво става.

„Вече си мислех, че всичко ми е ясно. Но защо и Праед Тропо е тук?“

— Мендоса, нямаме цяла нощ на разположение — нетърпеливо го подкани Чандлър.

— Дай ми само една минута! — сопна му се старецът и застана срещу Оракула. — Добре. Само той може да те освободи, а Джими ти беше нужен, за да му разчисти пътя. Но защо и аз съм тук? Каква е ролята на Праед Тропо?

Тя се усмихна многозначително.

— Няма начин да е скалъпила всичко — възрази Свирача. — Дори да е искала Индианеца да се надруса, после как е предвидила какво ще му щукне?

— Тя си подбира бъдещето — натърти Ледения. — Решила е ние четиримата да се съберем в тази стая… но още не знам защо…

Праед Тропо направи светкавично движение и Чандлър, който се бе вторачил в Оракула, изпъшка и хвана с лявата си ръка почти отрязаната китка на дясната. От нея бликна тъмночервена струя.

— Убий го тоя гадняр! — изчегърта гласът му, а Праед Тропо вече бе насочил нож към Ледения.

— Не мърдай! — заповяда старецът. Държеше умело скрит допреди секунда пистолет. Синия дявол се подвоуми и реши да не рискува. — Пусни ножа!

Чандлър бе коленичил и се опитваше да спре кръвта. Ледения си позволи за миг да погледне Пенелопа, която ги наблюдаваше с неестествено спокойствие.

„Изобщо не си изненадана. Знаела си, че точно това ще се случи. Но не виждам смисъл. Докара тук двамата най-опасни убийци в галактиката и единият е полумъртъв, а другият вече е сакат. Защо?“

Чандлър откъсна парче от туниката си и го уви около срязаната си китка, а потокът псувни от устата му не секваше.

„Така. Той е още жив. Искаш го жив, но безопасен. Защо? Какво съм пропуснал?“

— Ей сега ще се превържа и сам ще го пречукам! — изръмжа Свирача, който още се занимаваше с ръката си.