Майк Резник - Оракула

Още щом се обърна наляво, вратата се затвори рязко. Двете пера стигна до плътна стена без следа от врати, стълби или въздушни шахти. Върна се и зави надясно. Озова се пред рампа, водеща към долния етаж.

Тръгна предпазливо по нея, чу гласове и приклекна, готов да стреля. Съществата разговаряха на един от гърлените си диалекти. Повече от минута нито го доближиха, нито се махнаха. Двете пера пак тръгна надолу.

Попадна в голямо помещение с множество прозорци и препълнено с непознати предмети. Имаше холограми и плоски изображения, каквито нито един нормален човек не би успял да изтръгне от мозъка си. Столовете и креслата можеха да настанят не само Сини дяволи, но и лодинити с техните безбройни стави по крайниците, както и някакви слоноподобни твари, чиято външност Индианеца нямаше никакво желание да си представи. Холоекран в един ъгъл показваше дразнеща поредица от светлини в различни оттенъци на сивото, които действаха почти хипнотично.

Чу стъпки и се скри зад едно огромно кресло. Миг по-късно Син дявол влезе откъм отсрещния край и излезе през вратата вляво.

Двете пера се изправи, огледа двата изхода от стаята и реши да последва съществото. Даде му тридесет секунди преднина и излезе в дългия виещ се коридор. Мина край немалко затворени врати и се озова в още една просторна стая. Тази беше пълна с компютри и местни разновидности на радиостанции. Още четирима Сини дяволи седяха тук.

Индианеца осъзна, че е невъзможно да ги подмине, без да го забележат, и макар да не го притесняваше убийството на която и да е твар в сградата, едва ли можеше да довърши всички, преди да са включили някакъв сигнал за тревога. Върна се в стаята с мебелите и излезе през другата врата.

Отначало му се стори, че пак е попаднал на глуха стена, но тъкмо преди да се обърне, забеляза необичайно тясно стълбище вдясно. Предположи, че не биха настанили някой като Оракула долу, и реши да се качи на горния етаж.

Попадна на площадка с твърде неправилна форма и се зачуди какво да прави сега. Изведнъж надуши миризмата на храна — човешка храна — откъм коридора отсреща. Тръгна по него и влезе в малка кухня, където един Син дявол нареждаше в чинии пържола и салата.

Сви се в сенките на съседната стая и зачака. След няколко минути друго същество влезе в кухничката, заповяда нещо и излезе. Готвачът застана пред светещото кълбо в ъгъла, произнесе няколко думи и след малко друг Син дявол дойде в кухнята през още една врата, сложи чиниите на поднос и ги отнесе.

Двете пера трябваше да прекоси помещението, за да го последва. Стана, изкашля се, за да привлече вниманието на готвача, и насочи лазерния пистолет към него.

— Нито звук! — заповяда му тихо.

Синия дявол го зяпна. Не помръдна.

— Къде е Оракула?

Никакъв отговор.

— Чу какво те попитах. Къде сте я настанили?

Съществото изрече нещо неразбираемо.

— Мамка му! — промърмори Двете пера. — Само не ми разправяй, че не говориш нашия език.

Готвачът каза още нещо и Индианеца пак не чу нито една позната дума. Огледа се, видя подобие на шкаф и без да отклонява оръжието от Синия дявол, отиде да отвори вратичката.

— Влизай тук! — заповяда и посочи недвусмислено.

Онзи го гледаше недоумяващо.

— Нямам излишно време! Хайде, размърдай се!

Синия дявол си стоеше на мястото. Двете пера го сграбчи за ръката и съществото мигновено посегна с другата си ръка към гърлото му.

Индианеца го ритна по крака и стовари пистолета си върху главата му. Синия дявол се свлече на пода. Без да се интересува дали е мъртъв или само в безсъзнание, Двете пера го натика в шкафа и затвори вратичката. Насочи пистолета към компютърната ключалка на кухничката, но когато натисна спусъка, не се случи нищо.

Огледа пистолета и видя, че ударът по главата на Синия дявол е прекъснал захранването. Пъхна безполезното оръжие в някакво чекмедже. Вече бе загубил цяла минута. Втурна се след съществото с подноса.

Този коридор беше сравнително прав и постепенно се разширяваше. Индианеца надникна зад първия остър завой и забеляза петима въоръжени Сини дяволи пред голяма врата.

— Тук ще да е — промърмори на себе си.

Почака да види дали онзи с подноса ще излезе, но това не стана. Разбира се, каза си Двете пера, може да е предал храната на някой от пазачите и да е отпрашил нанякъде. Множество коридори се разклоняваха наляво и надясно. Дори допускаше вероятността тези Сини дяволи да пазят нещо друго, а не Оракула, но се съмняваше в това. А и ако беше така, трябваше да се справи с петима пазачи, преди да проникне вътре… Но пък никъде другаде не срещна охрана в този налудничав лабиринт, дори в комуникационния център.