Майк Резник - Оракула

— Да, наистина си прозорлив.

— Нима си се уморила да те обожават?

— Че кой бог се уморява от преклонението пред него?

— Как умря Лъжекостенурката?

— Занимаваха го само мислите какво бих могла да направя за неговия нищожен свят. Единствено за това говореше. Все ме подканяше да избягаме и да отидем на неговата планета. Накрая стана много досаден.

— И какво се случи тогава?

— Един ден сърцето му спря.

— Разбира се, ти си го накарала да спре.

— Все още не разбираш — упрекна го Оракула и тъжно поклати глава. — Аз не предизвиквам събитията. Аз избирам бъдещето, в което вече са се случили.

Ледения се намръщи.

— Това ми прилича на парадокс.

— Защо?

— Защото нищо не може вече да се е случило, ако виждаш бъдещето.

— Може би е така в твоето бъдеще. Но ти си само човек.

Тя вдигна лявата си ръка над главата и остана в тази поза около пет секунди.

— Сега какво бъдеще избра? — попита Ледения.

— Тази нощ ще събера ведно множество възможности. Но както и да ти обяснявам, не си способен да ме разбереш.

— Опитай все пак.

— Предпочитам просто да те използвам.

— И как ще стане това?

— Време е да се махна от този затвор, а ти ще изиграеш важна роля в освобождаването ми.

— Не и ако мога да ти попреча с нещо.

Пенелопа се засмя развеселено.

— Само че си безпомощен. Затова си тук, на това място, в този миг.

Индианеца излезе от затъмнената кола на около километър от района, където беше Оракула, и безшумно тръгна към скалния навес, който си избра предишния път.

Малко преди да стигне до подножието на зъберите, усети нечие присъствие. Веднага извади лазерния пистолет — най-безшумното от своите оръжия. Приклекна и застина неподвижно. Взираше се в мрака и се ослушваше.

Нито видя, нито чу нещо, но не можеше да се отърси от увереността, че има някой наоколо. Едва ли Син дявол би искал да остане незабелязан от него, освен ако вече го е видял и се опитва да го залови. Но Двете пера не се съмняваше в уменията си. Нямаше как да се е издал досега. Значи тук беше Свирача, най-после намерил начин да дойде на Хадес от някой от трите спътника.

Индианеца разбра, че ще има нужда от обемното си зрение, и за пръв път от няколко дни махна превръзката от едното си око. Почака да свикне отново с по-широкото полезрение.

Изведнъж долови, че загадъчното присъствие вече не е наблизо, и се покатери като котка до върха на скалата. Оттам можа да огледа целия район. В отсрещния край двама въоръжени Сини дяволи пазеха пътя.

Остана на мястото си достатъчно дълго, за да забележи още трима часови. Взираше се в сенките, хвърлени от различните части на сградата, но не успя да забележи Свирача.

Накрая изпълзя до ръба на скалния навес. Беше само на три метра над една от металните опори, крепящи кварцовия покрив. Той се спусна внимателно и стъпалата му опряха в твърдата повърхност.

Тръгна по опората и се скри в по-плътна сянка от погледите на всеки, който случайно би вдигнал глава. После извади кърпа от един джоб и изтри лицето си, покрито с пот от усилията в горещата нощ на Хадес.

Не искаше да върви по кварцовите плоскости, защото не знаеше дали ще издържат тежестта му, затова се насочи към един остър ъгъл на покрива. Легна по корем и надникна надолу. Търсеше прозорец… и видя един, по-широк дори от врата, само на два метра вдясно.

Не забравяше, че поне десетина метра го отделят от земята, затова се спусна много предпазливо, докато краката му докоснаха перваза. Натисна капака, който поддаде съвсем лесно.

Изчака, за да провери дали някой в тъмната стая ще отиде до прозореца. Никой не се показа и Индианеца се пусна от ръба на покрива. Скочи в стаята с едно ловко движение и затвори прозореца.

Помещението имаше формата на равностранен триъгълник. Липсваше обзавеждане и Двете пера не можа да прецени за какво служи тази стая. По средата забеляза два грубо издялани дървени стълба, високи към два метра. Огледа ги, но не се досети какво представляват.

Насочи вниманието си към вратата. Когато я доближи, тя не се прибра в стената, а и наглед нямаше нищо подобно на компютърна ключалка. Накрая той просто посегна и я бутна лекичко. Плоскостта се скри толкова бързо, че Индианеца стреснато отскочи назад.

Пак извади лазерния пистолет, готов да овъгли всеки, проявил любопитство към неочаквано отворилата се врата. Но когато излезе в безсмислено стесняващия се и разширяващ се коридор, намери го празен.