Майк Резник - Пророчицата

Хлапето взе веднага менюто.

— Всичко изглежда внесено. А един свят с толкова умерен климат би трябвало сам да отглежда продуктите си.

— Не е бил създаден с тази цел — отвърна Ледения.

— Но така е много по-скъпо.

— Ако живееш на Сладка вода, не се тревожиш за цените.

— Предполагам, че си прав. — Хлапето се огледа наоколо, а после разгледа и кристалните чаши за вино и вода. — Доста хубаво място.

— Бил съм и на по-хубави. Виждаш ли онези ракообразни там? — добави Ледения и посочи към аквариума със солена вода, разположен дискретно до стената.

— Да?

— Мутанти са. Идват от системата Перконоги… Не мога да произнеса името им, но са най-вкусната морска храна в галактиката.

— Никога не съм харесвал морската храна.

— Е, довери ми се — Ледения се огледа наоколо. — И всички тези картини на стената са наистина хеспоритски, а не имитация.

— Откъде знаеш?

— Наблюдавай, когато някой сервитьор минава покрай тях. Блестят навсякъде, където попадне сянката му.

— И защо така?

— За създаването на картините се използва ларвата на някакво фосфоресциращо насекомо — отвърна Ледения. — През деня изглеждат като нарисувани с маслени бои, а в тъмното блестят.

— Никога не съм знаел това.

Ледения се усмихна.

— Вероятно много неща не знаеш. Но като поживееш достатъчно, ще научиш доста от тях.

— Имам чувството, че всеки по-млад от Гробокопача не може да ти бъде полезен — каза хладно Хлапето.

— Вероятно — съгласи се Ледения. Повика един сервитьор и поръча антарианско вино. Хлапето помоли за бира.

— Знаеш ли, никога не бях виждал жив сервитьор, преди да напусна Сивия облак — отбеляза Хлапето. — А тази седмица виждам за втори път.

— Те са като повечето луксозни неща. Плащаш и получаваш — а на място като това плащаш доста.

— А… Докато не разбера какво точно ще върша по Границата, имам ограничен бюджет.

— Няма проблеми — успокои го Ледения. — Когато пътуваш или работиш за мен — а в момента правиш и двете — аз плащам.

— Толкова ли си богат?

— Всъщност да.

— И как се става богат колкото теб?

— Живей дълго и не прави нищо глупаво — посъветва го Ледения с усмивка.

— Ето пак!

— Ето пак какво?

— Това презрение към хората на моята възраст.

— Не към всички. Точно сега най-опасният човек в галактиката е двадесет и осем годишна жена на име Пенелопа Бейли. Вероятно тя е била най-опасният човек от момента, в който се е родила.

— Никога не съм чувал за нея.

— Напротив, просто не знаеш истинското й име.

— Коя е тя?

— По различно време е била известна като Гадателката и Оракула.

— Оракула? — ентусиазирано възкликна Хлапето.

— Точно така.

— Разкажи ми за нея.

— След минутка — рече Ледения, когато техният сервитьор донесе питиетата и им изреди специалитетите на деня.

Хлапето поиска обикновена пържола, а Ледения поръча ракообразно в специален сос.

— Искате ли да го изберете сам? — попита сервитьорът.

Той поклати глава.

— Доверявам се на вашия вкус.

— Много добре, господине.

— Наистина обичам морска храна — каза Ледения, след като сервитьорът се оттегли. — Сигурен ли си, че не искаш да опиташ? Винаги можеш да си поръчаш пържола.

— Не, благодаря.

— Правиш голяма грешка. Дори и само сосът си струва цената.

— Нека се върнем на Оракула — нетърпеливо рече Хлапето. — Как изглежда?

— Тя е млада жена с невероятен дар. За пръв път я срещнах преди двайсет години, когато бе малко уплашено момиче. Дори тогава двеста от най-добрите ловци на глави по Вътрешната граница не можаха да се справят с нея.

— Искаш да кажеш, че осемгодишно момиче е надвило двеста въоръжени ловци на глави? — попита скептично Хлапето.

Ледения се усмихна и поклати глава.

— Казваш го така, сякаш ги е победила в престрелка. Дарбата й не работи по този начин.

— А как по-точно?

— Вижда в бъдещето.

Хлапето се намръщи.

— И какво означава това?

— Че може да вижда бъдещето. Или по-точно означава, че вижда няколко варианта на бъдещето и чрез своите действия може да накара да се сбъдне най-благоприятният за нея.

— Как?

Ледения вдигна рамене. Струнен квартет се приближи до фонтана и изпълни стаята със своята музика.

— Не знам как го прави. Знам само, че става по този начин.

— Дай ми пример.

— Добре. Нека да приемем, че тя се крие тук, в товарната зона, а ти си нает да я убиеш. — Ледения замълча и се наведе напред. — Какъвто и подход да избереш, през който и вход да влезеш, тя ще го знае дори преди самия тебе. Ще види безкраен брой варианти на бъдещето. Може би ти я убиваш във всички, освен в три от тях. Тя ще открие какво трябва да направи, за да се сбъдне един от тези трите.