Майк Резник - Пророчицата

— Как? — попита Хлапето.

Ледения вдигна рамене.

— Вероятно ще е нещо просто — например да излезе от едната врата, докато ти влизаш от другата. А може и да е по-сложно — да те подтикне да застанеш под каса, като вероятността тя да падне и да те убие е едно на милион, а след това ще направи всичко необходимо точно тази възможност да се случи. Или ще види, че в един от всички възможни варианти на бъдещето умираш от внезапен инфаркт; тя ще анализира всеки елемент от това бъдеще, ще види какво го различава от останалите и ще направи това, което е необходимо, за да се сбъдне.

— Но сигурно има случаи, в които не оживява. Какво ще стане, ако обсадя сградата с петдесет стрелци?

— Вероятно ще успее да намери бъдеще, в което се спасява.

— Ха! — извика момчето и един от цигуларите го изгледа.

— Говори по-тихо. Повечето клиенти биха предпочели музиката.

— Съжалявам. Но ти каза „вероятно“. А ако все пак не успее?

— Тогава ще се предаде и ще намери начин да ти избяга след час, ден или седмица… Не всички проблеми имат непосредствено разрешение. Беше пленник на извънземен ловец на глави, прикована с верига към легло в стаята му, когато един мой приятел я намери за пръв път. — Ледения помълча. — И до днес не съм сигурен дали моят приятел наистина я е намерил или тя е изманипулирала събитията така, че да бъде намерена.

— Това се казва дарба да… как го нарече? Да вижда в бъдещето.

— Така е — съгласи се Ледения. — Именно затова Демокрацията толкова искаше да я използва.

— Демокрацията?

— Кой мислиш, че нае всичките тези ловци на глави? Само си помисли какво може да направи човек, който не само вижда, но и умее да манипулира бъдещето. Никога нямаше да загубят война или дори битка. Щяха да знаят как да организират галактическата икономика. Вероятно щяха да я водят на всеки нов свят, за да им каже дали си струва да започнат миньорски операции или не. — Той се усмихна. — И разбира се, успееха ли да я контролират, никога нямаше да загубят избори, да направят лоша инвестиция на пазара или да излъжат съпругите си, ако съществува шанс да ги хванат. Щяха да са предупредени, преди да хванат рак или някоя друга болест и щяха да вземат всички предпазни мерки.

— Започвам да разбирам — проточи Хлапето. — По дяволите, тя струва милиарди.

— Именно това си мислеха и те — съгласи се Ледения. — Затова бяха толкова настоятелни в опитите да я заловят.

— Казваш го, сякаш са сбъркали.

— Не знаеха с кого си имат работа.

Ледения понижи глас още повече, когато единият цигулар от квартета започна да се разхожда из стаята, свирейки романтични солови партии до тези маси, където можеше да спечели бакшиш.

— И какво са си мислели?

— От тяхна гледна точка това бе само едно осемгодишно момиче, което просто им се бе изплъзнало. От моя гледна точка — а времето доказа правотата ми — това дете бе останало на свобода въпреки усилията на най-голямото и могъщо правителство в историята. Доста легендарни ловци на глави я настигаха от време на време — Гробаря Смит, Оли Трите юмрука, Джими Неделята, но когато прахът се разнесе, те бяха мъртви, а тя все така свободна.

— Тя ги уби всичките? — попита Хлапето невярващо.

— Не в буквалния смисъл на думата, но бе виновна за смъртта им, сякаш лично бе натиснала спусъка. — Ледения се замисли за времето, когато за пръв път се сблъска с Пенелопа Бейли. — Въпросът бе, че тя изобщо не изглеждаше като най-опасния човек в галактиката. Приличаше на обикновено уплашено момиченце, което стиска парцалена кукла за утеха. Но в края на краищата, всички, свързани с нея — тези, които се опитваха да я заловят или убият, и онези, които я защитаваха — умряха, а тя остана на свобода.

— А ти?

— Имах късмет — Ледения потупа изкуствения си крак. — Е, едно време беше от плът и кръв.

— Но не те е убила.

— Беше доста млада и силите й все още не бяха напълно развити. Остави ме, защото мислеше, че съм мъртъв. Тогава не можеше да види толкова далеч в бъдещето, за да разбере, че ще оживея.

— И това ли бе срещата ти с Оракула?

Ледения поклати глава.

— Тогава тя бе просто Пенелопа Бейли, въпреки че някакъв извънземен, който я придружаваше — буквално я боготвореше през цялото време — и я наричаше Гадателката и за определен период това име й остана.

Сервитьорът донесе салатите им. Хлапето бутна своята настрана, но Ледения започна да яде.

— Има нужда от малко пипер — обади се той.

— Разбира се, господине — сервитьорът му подаде подправката и се оттегли в кухнята.