Майк Резник - Пророчицата

Хлапето се замисли върху думите му.

— Наистина ли мислиш, че е имала сила да го направи? — попита недоверчиво.

— Знам, че го е направила — отговори твърдо Ледения.

Най-накрая Хлапето опита пържолата си и се намръщи.

— Какво има?

— Студена е.

Ледения, който не престана да яде през цялото време на разговора им, взе последната хапка от чинията си.

— Жалко. Вероятно с месеци няма да можеш да похапнеш така добре.

— Мислиш ли, че ще те преследва? — попита Хлапето, дъвчейки парче от студената пържола.

— Не. За нея не съм нищо повече от едно насекомо. И никой не е.

— Добре — заключи Хлапето. — Остави я на Демокрацията, а ние ще се притесняваме за Миропомазания.

— След двайсет години Демокрацията все още не знае пред какво е изправена. Освен това си мислят, че е мъртва.

— Заради метеора?

— Да.

— Е, кой знае… Може те да са правите, а ти да грешиш.

— Не греша! — ядоса се Ледения.

— Добре, не грешиш. И какво мислиш да правиш?

— Нищо. Засега.

— Няма да тръгнеш след нея, нали?

— Накъде?

— Значи ще направим както предложих: ще се съсредоточим върху Миропомазания.

— Той не е нищо повече от незначителен дразнител.

— Който обаче е платил на петима мъже да те убият — изтъкна Хлапето.

— Ломакс ще се справи с него — Ледения приключи обсъждането. — Или поне ще ме предупреди, ако още някой тръгне след мен. Имаме по-важни неща, за които да се притесняваме.

Хлапето вдигна вежди.

— Например?

Ледения впери поглед в него.

— Не чу ли какво ти казах преди малко? В галактиката скита чудовище и никой друг не подозира заплахата, която представлява… Трябва да я намеря, да разбера какво име използва и колко добре е защитена.

Хлапето се намръщи объркано.

— Току-що каза, че няма да я преследваш.

— Няма. Тя знае кой съм и как изглеждам. Ще съм мъртъв, преди да успея дори да се приближа до нея.

— Тогава?

— Щом я открия, трябва да разбера какво смята да прави. — Той изгледа Хлапето още веднъж. — И тогава те вкарвам в играта.

— Мен ли?

— Искаше да бъдеш истински герой по Вътрешната граница, нали? — попита Ледения с мрачна усмивка.

— Да — внезапно се въодушеви Хлапето. — Да, искам.

— Ето това е — каза Ледения, когато корабът намали скоростта си под светлинната в системата Алфа Крепело. Силиконовото хлапе отиде до видеоекрана.

— Искаш да кажеш, че вече я няма.

Ледения отмести поглед от вихрите прах и камъни — единствените остатъци от Алфа Крепело III.

— Исках да съм сигурен. Сега знам, че е вярно.

— И тази Пенелопа Бейли просто си го е пожелала да стане така? — попита Хлапето, взирайки се в праха и опитвайки се да си представи изчезналата планета.

— Да. По-сложно е, но в общи линии това е същността.

Хлапето леко подсвирна.

— Това се казва дама! Пред нея вие с Гробокопача сте дребни риби.

— Вече си имаш нов герой, а? — попита развеселено Ледения.

— Не и аз. Тя ме плаши до смърт — Хлапето продължи да се взира във видеоекрана. — Хората не могат да вършат такива неща.

— Тя не е човек. Вече не. От доста отдавна. — Замисли се и добави; — А може би никога не е била.

— Казват, че е убила Вечното хлапе, когато е била Гадателката. Вярно ли е?

— Не съвсем.

Хлапето се намръщи объркано.

— Не разбирам.

— Тя не го уби — обясни Ледения. — Можеше да го спаси, но не избра това решение. От законна гледна точка не е едно и също. От морална обаче е.

— И всички онези легендарни мъже и жени… А ти си единственият оживял. Каква е твоята тайна?

Ледения вдигна рамене.

— Бях късметлия.

— Първия път може би. Но не и втория.

— Хлапе, ако знаех отговора на този въпрос, щеше да ми се иска да се изправя отново срещу нея.

— А може би ти също притежаваш някаква сила? — предположи Хлапето. — Без дори да съзнаваш.

— Ако имах, досега щях да знам — Ледения хвърли последен поглед към това, което бе останало от Хадес. — Убила е страшно много Сини дяволи. А и много хора.

— Не знаех, че на Хадес е имало и хора.

— Не, но Хадес имаше три луни със земни условия: Порт Маракайбо, Порт Маракеш и Порт Самарканд. Сега не ги виждаш, нали?

— Какво се е случило с тях?

— Вероятно са паднали върху Слънцето, когато планетата е избухнала.

Хлапето помълча за известно време, после се обади отново:

— Е, ако трябва да бъдем справедливи, имала е оправдание. Шестнайсет-седемнайсет години е била пленничка.

— Това оправдава ли убиването на всяко живо същество на Хадес и на неговите луни?